Какво е храната, ако не дар от живота! Изкуство, наслада и традиция, които имаме нужда, както да съхраним, така и да преоткрием за себе си и предадем за тези след нас… Слагайте каските, защото двете колела на мотора ще ни водят до места, които ще опознаем със сетивата си, а Шеф Чакъров ще ни разказва кулинарни истории овкусени с чиста емоция, носещи аромата на бабините манджи, с щипка съвремие, защото храната умее не само да пази спомени, но и да ги създава – тук и сега.

Росен Чакъров е сред най- популярните шеф готвачи в България, но страстта му към кулинарията отдавна е напуснала пределите на кухнята и заедно с мотора му обикалят в търсене на нови предизвикателства. Той е един от водещите кулинарни експерти в България, добре познат, вдъхновяващ радетел за популяризирането на чистата фермерска храна, сезонни продукти. Ментор на кулинарните работилници на фермерските пазари, автор на „Здравословна кулинарна работилница и демонстрации“, презентации за деца, младежи и социални готварски класове на определена тематика. Главен готвач, консултант и обучител на десетки ресторанти и хотели в България и Кипър. Новият му проект "Живодар" свързва любовта му към локалната кухня , историите на уникални български продукти и хората, които ги произвеждат, както и последователната работа с деца , в която той целенасочено инвестира време и емоции за да споделя с тях знания и умения. 

Колкото и невероятно да е, той успява да събере всичко това в книга , в която разказва своите "истории на две колела". За пътуването и изкуството да съчетаваш всички свои страсти, шеф Чакъров разказва в интервю за TrafficNews. 

- Кога се появи Живодар и каква е неговата философия?

- Идеята се роди в едно пътуване от Пафос към Никозия, в периода, когато живеех в Кипър. Или по-конкретно 2010- та година. Бях прекарал няколко часа в път и се наслаждавах на пътуването с мотора. Обаче в ума ми  бошуваха мисли. Колко хубави места виждат очите ми, какви кулинарни изкушения стоят забравени или недооценени, колко истински човешки истории стоят неразказани. Тогава имах два блога, които събираха своята публика и моите разкази в проза се четяха с интерес. Помня, че точно бях спрял мотора в Никозия, когато ми дойде идеята – защо не събера трите неща, които обичам да правя – готвене, писане и каране на мотор, в един  общ проект. Ще обикалям, ще готвя, ще запознавам хората с продукти, места, които посещавам, неподправени човешки истории... Тогава се пося семето. Но името на проекта – „Живодар – кулинарни истории на две кола“ дойде по-късно. Всъщност месеци ме глождеше идеята, че осъществявам стотици кулинарни работилници, пътешествия и публикации, но така и стои едно име зад това. А определено не исках да стои моето име, защото не само аз съм героят в тези пътувания. Една сутрин на 2018  година, в съня на съпругата ми, се появи името – Живодар – Дар Живот, Дар от живота... Именно това, което представлята проекта ми!

- Кога реши да събереш всички тези истории в книга?

- Аз вътрешно винаги съм знаел, че ще издам книга, поне една! Започнах да пиша съзнателно и редовно, в първият ден в който заминах за Кипър – 2007 година. Моят светоглед и мисли, във времето и рецепти, истории и пътешествия бяха „аплодирани“ от хиляди хора в социалните мрежи и на живо. Получавах постоянно предложения да събера всичко във книга. Това ме мотивира! Хората, обществото, които следяха с интерес публикациите ми дадоха порива да започна съзнателно да събирам моята книга. Все пак тя е за тях, не е за мен. За мен са всички спомени, които съм изживял.

- Как би определил книгата  – сборник , пътепис, автобиография, кулинарен пътеводител?

- Тя няма жанр! Получи професионална критика от издателства, писатели и критици, които единодушно казваха – „няма познат жанр, който да обхване книгата ти. Тя е съкровенна, обширна, различна от всички останали, като самия ми живот“. Тя не е създадена за да влиза в някакви критерии. Не е нито само готварска книга, нито е само пътепис, нито само биография... Тя е моят живот – смесен, последователен, понякога объркан, но натурален, автентичен, като живота на всеки един човек.

- „Живодар“ е чест гост в училищата, детските градини, университетите. На какво се опитваш да научиш децата?

- Именно на това, което там не ги учат! На това, на което и в къщи, родителите им, нямат време да им предадат. На това, което системата не преподава – на истинските неща! Уча ги да ценят и разбират същността и дълбочината, която стои зад чистите продукти, от тяхното производство, през тяхното използване, стойността, която носят, до историята на хората, които стоят зад тях. За хляба, за млечния продукт, за домашната кухня, за домашните колбаси, за ферментацията, за фермерите и тяхния труд, за смисъла и философията зад това, за всичко, което аз самият разбрах от живота и опита си до сега.

- Ти самият какво научаваш от тях?

- Без тях, моят труд и опит ще си бъде за мен и единствено за мен! Това не носи стойност за общото! За това споделям, защото така помагам и на другите. А единствено, когато даваш – получаваш. Другото е егоизъм! Или както обичам да казвам – ако ги няма хората, които да оценят делото и труда ти, как изобщо знаеш, че си живял. Те ми дават именно това! 

- Философът Робърт Пърсиг казва „Училищата те учат да подражаваш. Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.“ На едно мнение ли си с автора на „Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“ ?

- Нямам никакви възражения по тази тема и мнение! За това не съм учител, част от системата. А присъствам епизодично в живота на учениците, изобщо на хората. Защото системата те рамкира, а това, което имам да предам аз, то няма рамките на познатата система. С „Живодар в училищата“ правя именно това – промяна и разлика от нормите и рамките!

- Какво би променил в българското образование ако имаше тази възможност?

- Съзнанието на хората от най-високо към най-ниско! Няма как да променим образованието, ако не започнем от хората по върха и стигнем до ученика. Образователната система не е променена изобщо от повече от век, защо ли? Рокфелер, който променя системата в началото на миналият век е казвал – „не искам нация от мислители, а нация от работници“. Поколения наред са променени и възпитани под този слоган. Какво бих променил – именно това! Да има автентичност, индивидуалност, уникалност и да се дава порив на това, а не да се „режат клоните на младите дръвчета, за да влизат в нормите на обществото“.

- Какво е свободата за теб?

- Кришнамурти казва: „Да си добре приспособен към болно общество, не е знак за добро здраве“. За мен свободата значи да си свободен да мислиш, чувстваш, говориш и твориш според твоят вътрешен компас, без това да вреди на хората, разбира се. Нека правим разлика между свобода и свободия. Истинската свобода изисква поемане на отговорност от действията, ако не носим никаква отговорност, значи не живеем в истинска свобода!

- Как в годините се променя разбирането ти за храната и готвенето?

- Разбирането ми не спира да се променя. В ранните съзнателни години на човек храната е като необходимост, без сериозно осъзнаване за цялостната ѝ стойност. Имаше прериод в който храната и готвенето бяха на пиедестал в живота ми. Това също не е есенцията! Защото живота е много по-голям и значим от храненето и готвенето. В сегашният момент храната за мен е точно там, където трябва да бъде – тя е гориво за клетките ми, основа за физическият, емоционален и духовен свят. Основа, но не и цел на самият живот! А готвенето ли? То се случва все по-рядко, поради ангажиментите ми, но когато се случи, влагам цялото си съзнание в него.

- Коя е твоята страст в кухнята?

- Етапът, в който се намирам,  ме отдалечи от ежедневно готвене в кухнята. Сега погледа ми е от горе и съзнателно развивам цялостната концепция за гастрономията. Тя започва от създавне на концепция, бранд, събиране на екип и споделяне на философията, която те трябва да следват. Създаване на мрежа от клиенти, които търсят именно това качество, което предлагаме. Преминава през подбирането на качествени продукти и производство на наши такива, следене за качеството на приготвянето им, визията и цялостно отношение на екипа от обслужването, до обратната връзка на потребителя, хората, обществото. На този етап основната ми страст, свързана с кухнята, е да я изкарам навън. Тоест да изкарам знанията, разбирането и цялостната философия извън самата кухня. Чрез проекта Живодар, чрез готвенето в училищата, през участията ми в кулинарни форуми, това да бъда жури на състезания, чрез издателството ми, да възпитавам и давам всичко от себе си.

- А извън нея?

- Моят живот не се състои от ясно разграничени свери като професионална, лична, хоби, мисия... При мен всичко е съвкупно! Моята философия за живота е в кухнята, в бизнеса ми, във възпитанието на децата ми, през отношенията ми към партньора ми, близки, приятели и общество. Семейството ми, работата ми, хобитата ми, страстта ми и пътя ми, са приплетени неразделно.

- В книгата си коментираш агонията на българския туризъм. Шенген ще свали и последното препятствие пред българите, които предпочитат Гърция за ваканция – задръстванията. Оправдаваш ли сънародниците ни за това не особено патриотично отстъпление?

- Аз и всички, които познавам пътувахме безпроблемно в цял свят със и без Шенген! Всъщност хората само се чудят какво въшно да премахнат, да съборят, да променят, защото копнеят за промяна. НО я вършат само външно! Аз пътувам на десетки дестинации годишно, знаеш ли какво ми казват всички? Едно време беше по-добре, сега всичко се промени! Гърци, Кипърци, Португалци, Турци, Украинци, Англичани, Германци, Французи, Холандци, Италианци, Поляци, Испанци... всички. Как един не каза – сега сме много по-добре, всичко ни е топ. Нали имаме Европейски съюз, нали махаме граници, нали Шенген, визи, пада комунизъм, капитализъм, демокрация... Всичко това са само външни граници, които искаме да променим, вместо да търсим промяна в нас. Всичко старо да съборим нищо няма да променим, ако вътрешно не намерим мир! За българският туризъм имам една позитивна и една негативна статия, но и двете съществуват в една реалност.

- Гърците като философия за живот, отношение към храната , сякаш са по-близко до теб. Така ли е?

- Всяка нация и култура има място в моята душевност. Харесвам и арабската, и италианската, и френската кухня. Харесвам някои неща от крайния изток, така какво и от крайния запад, север и юг. Всеки има своя философия и нещата в съвремието ни са толкова преплетени, че трудно се намират вече рязките разграничения. В японската култура намирам толкова близка философия, колкото и в близката ориенталска. Човешката душевност е сложно нещо, има от всичко, а все иска да се разграничи.

- Все пак има ли надежда за нашия туризъм?

- Надежда винаги има! Туризма е част от локалната и глобална политика. Той не самоиздържащ се организъм, а съвкупност и взаимосвързаност със всички останали. Той обслужва всички! Без значение какво работиш и какъв ти е бранша винаги се ползваш от туризма. Той е финала, той е насладата, почивката, удоволствието. Аз казвам често – ако не виждах надежда, никога нямаше да имам деца! Защото който създава деца, той очаква и се надява на светло бъдеще. Щом имам три деца и творя в този бранш, значи има надежда, а и всекидневно виждам изключителни примери и проекти, които правят добрата промяна.

- Защо не си фен на състезателните формати в кулинарията и кое е твоето мерило за успех?

- Това от което бягаш все те настига! Не съм фен на състезателната форма в кулинарията, а от години съм канен за жури на национални и балкански състезания. Това е парадоксът. Аз съм радетел на образователната форма в кулинарията и форуми, събития, които повдигат не само самочувствието на готвача, но и знанията му. За мен кулинарията е творческа професия и изкуство, а като такова, как виждаш състезание между Пикасо, Салвадор Дали и Микеланджело. Или между Моцарт, Чайковски и Бийтълс... Всеки е голям и успешен в своята си страст, но въпрос за състезание не може и да става. Не казвам, че няма полза от състезателната форма, тя има своята блестяща функция и възможност професионалистите са премерят знания, умения, техники, така както и да се срещнат на едно място, за да споделят опит и емоции.

- Как ще продължат пътешествията на Живодар?

- Най-хубавото тепърва предстои! Още от началото на годината започват последователни обучения в 6 училища. Предстои представяне на книгата в Стара Загора, Пловдив и кой знае къде след това. Следва интерактивен формат под формата на кратки образователни видеа, които започваме скоро с екипа. А кой знае, може би втората част, която ще бъде изцяло кулинарна – тепърва предстои, до края на годината. На базата на опита и вече наложената концепция, плодовете от проекта „Живодар – кулинарни истории на две колела“ предстои да се множат, не само за мен като автор, а за обществото ни, като цялост!