Тодор Димитров Кантарджиев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война. 

Роден е на 10 февруари 1861 г. в Самоков. На 20 юни 1878 г. постъпва на военна служба. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1^-ва пехотна софийска дружина.

Военната му кариера се развива, той участва в няколко войни - Сръбско-българската, Балканските, Междусъюзническата.

На 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор и през юли същата година преминава в запаса.

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на Трета българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт.

На 27 август 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария, от своя страна България, като съюзник, обявява война на Румъния на 1 септември 1916 г. С частите, които ръководи, генерал-майор Кантарджиев формира дясното крило на 3-та армия, което по-късно става основа на новосформираната Сборна дивизия. Под неговото командване дивизията води военни действия при устието на р. Дунав. Прославя се с освобождаването на Добрич от румънската окупация. След капитулацията на Румъния през 1917 г., частите на генерал-майор Кантарджиев са дислоцирани на Македонския фронт. На 15 август същата година Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант, а само два месеца по-късно, през октомври преминава отново в запаса.

Има 11 военни отличия, между които и Ордени за храброст и Железни кръстове. Умира на 25 януари 1945 година на 83 години.