От 15 октомври до 7 ноември 2021 г. пловдивчани могат да разгледат документалната изложба „Робувам само на свободата!..“, посветена на 110 години от рождението на бележития поет, писател, преводач, драматург, журналист и дипломат Стефан Гечев (1911 - 2000).

Посетителите могат да видят богат подбор от оригинални фотографии, архивни документи, писма, стихотворни и белетристични текстове на Стефан Гечев, събрани в 20 пана на български и на английски език.

Изложбата ще бъде експонирана в Културен център “Тракарт”. Официалното ѝ откриване е  на 15.10.2021 г. от 17:00 ч.

На 29-ти януари се навършиха 110 години от рождението на Стефан Гечев, роден в Русе през 1911 година. Видял преди повече от век мултикултурното и мултинационалното развитие на съвременния глобален свят, Гечев е работил за изграждането на културни мостове между България и европейските народи. Това е неговото кредо. Той е визионер, който очертава ролята на България в културната, географската и историческата карта на Европа от Златния век до днес. Ето защо е важно не само да си спомним за културното наследство, което той ни завеща, а и да го интегрираме в нашето съвремие като духовен мост към бъдещите поколения.

Културното събитие включва: Видео премиера на интервю с Мариус Донкин (актьор и директор на Национален Театър “Иван Вазов”), Иван Гранитски (журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец) и Янис Лиолиос. На откриването ще бъде представена книга на Стефан Гечев, издадена специално за 110 годишнината му. Книгата е сборник с кратки разкази на автора, задаващи духовни въпроси, актуални и за времената в които живеем, въпреки, че са писани в периода от 1959 до 1965 година.

Автори на изложбата са: Стефан Артамонцев и Румяна Пашалийска; графичното оформление е дело на Стефан Артамонцев; текстовете на английски са преведени от Божидар Бакев, Александър Поплилов и Мила Аврамова.

Стефан Гечев е роден на 29 януари 1911 година в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881 – 1915) и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева. Учи в Русе (1917 – 1922) и продължава образованието си в Пловдив (1922 – 1925). Две години учи в Париж в лицея „Луи льо Гран“. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет през 1934 г. От 1935 изучава гръцки и слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води курс по български и старобългарски език за гръцките студенти (1936). В периода 1936 – 1942 работи в българската легация в Атина като писар по чужди езици, а по-късно като драгоман-преводач. Заедно с Клеон Пераскос превежда стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. „Неа естия“. Успява да спаси живота на няколко души сред тях е и поетът Костас Варналис, за чието освобождаване от нацистки арест той прибягва до помощта на българския посланик.

От 1942 работи като аташе по печата в Братислава. След 9 септември 1944 до май 1945 по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява за правителството в София. След края на войната се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България. През 1947 – 1949 г. работи като Втори секретар в Българската легация във Варшава.

В България Гечев започва работа в Министерството на външните работи, но в края на 1949 г. е уволнен, защото не е член на БКП. Става редактор във в. „Стършел“ (до 1956). Заедно със Стефан Сърчаджиев и Веселин Ханчев основава Сатиричния театър в София (1957), където е драматург (до 1958). Завежда отдел „Публицистика“ в сп. „Пламък“ (до 1966). Заместник главен редактор е на сп. „Контакти“ (1966 – 1967).

Умира на 4 януари 2000 година в София, на 88 години.

Стефан Гечев е автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. За пръв път пише стихове на 15-годишна възраст. Поезията му е философски осмислена, изискано лаконична, в посоката на модерните търсения от средата на 20 век. Официалната марксистка критика я отхвърля като отглас от съмнителни образци (първата стихосбирка „Бележник“, 1967, е обвинена в сюрреализъм и дадаизъм).

За цели десетилетия Гечев е изолиран от литературния живот, като са анулирани всичките му договори за книги с български издателства. През това време създава оригинални творби, които излизат от печат едва след 1989 г. (стихосбирката му „Поезия“, 1990, включва стихове и поеми в проза, писани през 1966 – 1986 г.) Някои произведенията от този период са публикувани под прикриващия псевдоним Венцеслав Диаватов (В. Диаватов).

Творби на Стефан Гечев са преведени на английски, френски, немски, полски, руски и други езици.