От 2008 г. на 18 ноември по идея на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) се отбелязва Европейският ден на осведомеността относно антибиотиците. От този ден започва и Световната седмица на осведомеността за антимикробната резистентност, която продължава до 24 ноември. По темата TrafficNews.bg разговаря с проф. Мариана Мурджева, зам.-председател на Българската асоциация по клинична микробиология (БАМ).

-Каква е целта на тези събития?

-На този ден се очаква обществото да бъде информирано за пореден път относно рационалната антибиотична употреба и за опасността от повишаване на резистентността към антимикробните средства.Неконтролираната употреба на антибиотици през последните години при лечението на COVID-19 също тласна драстично резистентността на бактериите. Трябва да напомним, че антибиотиците са магически куршуми в лечението на инфекциите, спасили са милиони човешки животи и все още са незаменими лечебни средства в контрола на животозастрашаващи инфекции. Това налага да ги пазим като безценен дар за човечеството.
 
-Кога трябва да се предписват антибиотици?

-При данни за инфекция, причинена от бактерии, напр. бактериални пневмонии, сепсис, пиелонефрити, както и при някои уязвими групи – онкоболни, диабетици, пациенти с имунни дефицити, които се проявяват с чести инфекции. Антибиотиците са лечебни средства, които не могат да повлияват вирусите, защото те нямат мишени за тяхното действие. Важно е антибиотиците да се предписват след микробиологично изследване и антибиограма в случаите, когато е възможно да се направи. Има животозастрашаващи състояния обаче, при които започва т.нар. емпирична терапия, без да се изчаква резултат от микробиологичното изследване.
 
По данни на ECDC ежегодно в Европейския съюз умират над 30 000 души от инфекции, причинени от резистентни на антибиотиците бактерии.  

-Защо продължава да расте резистентността на бактериите към антибиотиците?

-Резистентността на бактериите към антибиотици е една от най-значимите заплахи за общественото здраве днес. Описват я като „тиха пандемия“, защото нараства опасно до високи нива в целия свят. Има няколко причини, за да се стигне дотук. На първо място е все още прекомерното предписване на антибиотици в нашите болници.

С въвеждането на електронните рецепти обаче се  ограничи до голяма степен безразборното купуване на антибиотици в аптеките от амбулаторни пациенти. Друга причина за антибиотичната резистентност е от страна на пациенти, които не завършват целия антибиотичен курс. Към тези причини трябва да добавим и прекомерната употреба на антибиотици в животновъдството и рибовъдството, водеща към прием на антибиотици с храната, които правят резистентни нормално живеещите в нашия чревен тракт бактерии. Не на последно място е лошият контрол на инфекциите в много здравни заведения,  недобрата хигиена и санитарни условия, неспазването на елементарни хигиенни изисквания при обгрижване на пациентите като носене на предпазни средства – ръкавици, маски, калцуни. Това води до разпространение на вътреболнични щамове, особено сред най-уязвимите и критично-болните – онкологични, деца, оперирани, имуносупресирани.

Значителен дял на  заболяемостта от инфекции в Европа се дължи на вътреболнични щамове като Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosа, Acinetobacter spp, Escherichia coli, Enterococcus faecalis,  Enterococcus faecium,  Staphylococcus aureus.

Докато не се осмисли като императивна необходимост реалното въвеждане на антибиотична политика във всяка една клинична структура на лечебните заведения, няма да има промяна и в разходите на антибиотиците. Нужен е реален контрол и информираност върху изписването на антибиотици и спазване на правилата върху тяхната употреба. Не евтини, а коректни антибиотици, вкл. и за емпирична терапия, следва да се прилагат при лечение и профилактика на инфекциите. Би трябвало да се въвежда използването на бързи микробиологични методи за диагностика на инфекциите, които без съмнение ще доведат до намаление и на разходите при ранна диагноза и старт на антибиотична терапия. Те са скъпи, но прилагането им има медицинска ефективност. Не на последно място е липсата на открити нови антибиотици или както казваме „Антибиотичната цистерна е празна отдавна“.
 
-Какво да очакваме в бъдеще при продължаващия темп на нарастване на резистентността на бактериите към антибиотици?

-Неразумната консумация на антибиотици намалява тяхната ефективност. Възникват терапевтични проблеми - пациентите с резистентни инфекции  не могат да бъдат излекувани. Генерира се и икономическа тежест както върху системата на здравеопазване, така  и върху семейството на пациента - загуба на работоспособност, удължен болничен престой, високи разходи за  диагностика и лечение, висока смъртност. Само за 3-4 дни антибиотикът предизвиква драстични промени в  микробиома и дори след 3 месеца нормалната микрофлора при някои индивиди все още не е възстановена.“
 
-Как реагира микробиологичната общност на тези обезпокоителни данни и какво прави за ограничаване на резистентността към бактерии?

-Всяка болнична микробиологична лаборатория задължително анализира на периодично данните от антибиотичната резистентност в лечебните заведения. Тези данни се обработват от Националния център по заразни и паразитни болести в София и се дискутират на ежегодните национални конгреси по клинична микробиология и инфекции. На този най-висок научен микробиологичен форум в България се канят различни клинични специалисти и представители на МЗ за обсъждане на политики за ограничаване на неразумната употреба на антибиотици. Българската асоциация по клинична микробиология (БАМ) разработи и фармакотерапевтичен справочник за емпирична антибиотична терапия на инфекциите (дихателни,  гастроинтестинални, кръвни, хирургични, уринарни, при имунокомпрометирани и др.), наличен на сайта на асоциацията и на МЗ.

Препоръките, които даваме в него, са съобразени с  вродената резистентност и други механизми на нечувствителност при някои бактерии. Тук конкретизираме с примери в кои случаи „евтини антибиотици“ не бива да се прилагат при определени инфекции. В този справочник се обясняват и принципите на периоперативната антибиотичната профилактика в хирургията.

Тя предполага използването на антибиотик еднократно, на входа на анестезията, т.е. 30-40 минути преди самата операция, а не 3-4 дни преди нея и след това. Обръщали сме многократно внимание, че неколкодневното прилагане на антибиотик преди и след операцията без данни за инфекция е неправилна практика, тъй като води до необосновани разходи за лекарствени средства и поява на резистентност. Това се отчита като неблагоприятна тенденция за цяла България в ежегодните доклади на Европейския център за контрол на инфекциите.

Разработването на стратегии за борба с резистентността и подобряване на диагностиката на инфекциите, както и научно-изследователската дейност са ключови  за преодоляване на проблема с резистентността.