Минаваме край тях всеки ден. Почти не ги забелязваме. Или се правим, че не ги виждаме. Извръщаме глава, както когато се разминаваме с недъгав човек.  Но въпреки това те са там. Стоят изправени като достолепни дами, преживели няколко войни. Стилът и класата не могат да бъдат заличени, но лошият "грим" под формата на жици, грозни рекламни табели и климатици, разваля впечатлението. Но дори "гримът" не може да скрие лицата им, които са  целите в рани. 

Старите пловдивски къщи. Архитектите, които работят в Пловдив в началото на XX век променят неговия облик. Той вече не е ориенталското Филибе, а съвременен европейски град. Сецесион, неокласика, конструктивизъм, ар нуво. Това са стиловете, които идват в Пловдив заедно с архитектите, завършили в Германия и Франция. Наследството на Йосиф Шнитер, архитектурните "перли" на Александър Върбенов , крепостите на Димитър Попов, флоралните фантазии на Камен Петков, шедьоврите на Стойко Стойков, на Лазар Нанчев, Манол Манолов,  Никола Дагоров са това, което създава духа на Пловдив. 

Къщите са строени по поръчка от пловдивски търговци, собствениците на тютюневи фабрики, адвокати, лекари, фотографи, военни, общественици, които живеели в тях с мнолюдните си фамилии. След 1944 г. повечето от тях са национализирани и превърнати в комунални квартири, детски градини, общински служби. След 1990 година започва процесът на реституция и национализираните къщи са върнати на наследниците на предишните собственици. Някои от тях се оказват притежатели на истински "златни мини" - къщи на Главната или на ул. "Иван Вазов". Партерите са преустроени в магазини и банки и дадени под наем на търговци, големи компании или финансови институции. Започва безконтролно преустройство на фасадите, лепене на мраморни плочи, поставяне на грозни алуминиеви и ПВЦ дограми, външно окабеляване. Няколко години по-късно на красивите фасади като циреи се появяват външните тела на климатици. Самодейните преобразявания нанасят непоправими щети и красивите сгради губят своята най- голяма ценност - автентичността. 

Оставени на опостушителната сила на времето, без грижа и реставрация, външните мазилки и великолепните орнаменти се ронят.  99% от сградите са собственост на повече от двама наследници, които трудно намират общ език. Малка част от фасадите на къщите , които са общинска собственост, бяха реставрирани по проекта "Красива България". Други попаднаха в ръцете на грижливи стопани и въпреки огромните трудности , които съпътстват изготвянето на проект за реставрация, те вече са върнали първоначалния си облик. И изглеждат великолепно.

До тях обаче като бедни роднини продължават да молят за милост десетки други красиви същи. 

Ако отделите за минута поглед от лъскавите реклами и луксозните витрини на магазините по Главната и вдигнете глава нагоре - ще ги видите. Те са там - по "Княз Александър Батемберг", "Райко Даскалов", "Шести септември", "Цанко Дюстабанов", "Опълченска" , "Христо Г. Данов". Великолепни образци на архитектурата от началото на века, къщи, пълни с история. Оставени на разрушителната сила на времето, почти необитаеми, те са заплашени от изчезване. 

Причините за това състояни на къщите са комплексни. От едната страна трбява подходяща нормативна база. В момента законът е изключителбно либерален към собственците. Стопанин, който не изпълни предписанията на общината или съответното районно кметство, може да бъде глобен от 1000 до 3000 лева. При паметниците на културата законът е малко по-строг, но там и самата процедура по реставрация и узаконяване е доста по-сложна. Наложените санкции пък се обжалват в съда и често пъти биват отменяни или намалявани. Но така или иначе на фона на огромната сума за реставрация, която един собственик трябва да плати, глобите са почти символични. 

В Европа има различни практики за опазване на културното наследство. Кои от тях са приложили в България е друг въпрос. 

Миналата година кметовете на няколко града , в които има исторически центрове, се подписаха под Харта за спасяване на старите къщи.  Под нея са подписите на кметовете на София, Велико Търново, Русе, Пловдив, Копривщица, Несебър. Във всеки от градовете има стари къщи, паметници на културата,  които бавно се рушат и отиват в историята. Целта на хартата е да се направят законодателни промени, които да насърчат собствениците на сгради паметници на културата да ги обновят, а местната власт да участва активно в опазването и развитието на историческите зони.

Според министъра на културата Боил Банов в момента Законът за опазване на културното наследство е прекалено рестриктивен, което е добре, но в същото време са необходими и стимули за собствениците на такива сгради, за да ги поддържат в добър вид.  Затова се обмисля въвеждането на финансови механизми за подпомагане на поддръжката на частните сгради, които са обявени за паметници на културата. По този начин може да се балансират тежките рестрикции за опазване на подобни сгради.

Докато обаче нещата се случват в пожелателен аспект, старите сгради бавно си отиват. Примерите като пожара в Тютюневия град и изгорелите Царски конюшни в София са повече от показателни. Още десетки сгради са заплашени от подобна съдба.

Дали ще оцелеят? 

Ето как изглеждат в момента някои от най- красивите къщи, строени в Пловдив в началото на XX век.

Бул. "Шести септември"

Ул. "Райко Даскалов" /Малката Главна/

Ул. "Христо Г. Данов"

Ул. "Цанко Дюстабанов"

 Ул. "Одрин" 8

Ул. "Иван Вазов"

Ул."Кръстю Пастухов"

Ул. "Иван Вазов"