България е там, където има един българин. Под този слоган мина първата среща от инициативата „Съединени българи“, организирано от гражданско сдружение „Браво Пловдив“. За първи път в съвременната история на България представители от почти всички общности, които има местни диаспори на Балканите и Източна Европа, се събраха, за да се запознаят, обменят опит и да начертаят общо бъдеще. Това се случи в Пловдив, навръх  140-годишната от Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Всички участници се обедниха, че тази среща е първата крачка, но не трябва да се спира дотук.  Най-важното според  участниците е създаването на трайни връзки между българските общности зад граница. Те си поставиха за цел основаването на дигитална платформа, която да бъде съвременен алманах на българщината. Първоначално да бъде сред българските диаспори, а след това тя да прерасне навсякъде където има изселнически общности.

Над 30 бяха участниците от Северна Македония, Албания, Сърбия, Турция, Молдова, Украйна и Косово.   Официалната част от събитието „Съединени българи“ започна сутринта в храма „Света Богородица“, където бе отслужен тържествен молебен по повод 6 септември. След литургията представители на българските общност поднесоха цветя пред паметниците на Гавраил Кръстевич и Захари Стоянов.

Най-значимата част, която постави целите пред българите зад граница,  бе дискусионията, където голяма част от участниците разказаха за проблемите в своите общности, както и какво може да се направи за тях и заздравяването на връзките между българите и държавните институции.

Модератор на дискусията бе адвокат Станислав Станев от „Браво Пловдив“, който разказа за личните се преживявания през последните 15 години и обиколките му в българските общности на Балканите. На една от тях в Северна Македония заедно с предприемача и общественик Иван Петлешков се е родила идеята да се направи за първи тази среща, която да обедни българите от местните общности.

„Живеем в 21. век и е невъзможно да влияем върху границите на България и териториите, които са останали извън пределите на нашата родина. Ние обаче имаме възможност чрез технологиите и свободното придвижване да създадем една основа, която да обедни хората от всички български диаспори и да взаимодействаме помежду си. Убеден съм, че тази среща ще стане традиционна, защото всички виждаме енергията, която всеки един от нас влага и осъзнава важността на връзките между българите“, заяви Иван Петлешков.

Архимандрит Харалампи от Вселенската Патриаршия, който бе представител на българската общност в Турция, заяви, че подобна среща не е правена за съжаление нито от държавата, нито от църквата.   Той прочете молитвата „Отче наш“ на старобългарски език, с което стартира и дискусията. На срещата присъства и архонт Димитри Йотеф от българската общност в Истанбул. 

„Българската държава неглижира проблемите на нашата общност в Истанбул. Въпреки че постоянно идват политици да се снимат с нас по време на празници, когато се приберат в София – забравят за нас. Давам ви за пример, че годишно имаме 50 000 евро държавна субсидия,  за поддържаме три храма, сред които и „Свети Стефан“. Ако не са даренията, които получаваме, сред които и тези на г-н Петлешков, ние няма как да поддържаме българските храмове в Цариград“, каза Архимандрит Харалампи. Той посочи, че един от големите проблеми е липсата на българско училище, а много от нашенците в Турция, все по-трудно говорят майчиния език, като това се отнася най-вече за младото поколение. В момента функционира единствено неделно училище към църквата, но веднъж седмично е крайно недостатъчно, за да се учи и език, и история на България. 

Гост на събитието бе и бившият евродепутат - архонт Слави Бинев. Той поздрави гостите и организаторите на събитието. Той призна, че през годините е мислил много за подобна среща, но така и не е осъществил това начинание. Въпреки това изпитва гордост, че това се е случило, благодарение на усилията на „Браво Пловдив“.

Българите от Република Северна Македония също обърнаха внимание, че най-големият проблем е липсата на културно-просветна политика към населението в страната не само с български произход, но и корени. Това е големият бич, който къса връзките между поколенията и родовата памет.  

По думите им по-голямата част от местното население не е настроено срещу българите и не усещат да се обект на агресивно поведение. Не така обаче стоят нещата с властите, които под сръбско влияние, репресират българските общности по всички възможни начини. В същото време те не се чувстват защитени от собствената си родина в лицето на българската държава.

Може би най-тежко е положението с българите в Западните покрайнини, които от десетилетия са мачкани от сръбската власт. В същото време изконните български земи, които след войните и разпада на Югославия остават в пределите на Сърбия – без да има никаква международен договор за това, се обезлюдяват.

Александър Димитров и Иван Николов, които  през целия си живот се борят за правото на българите да бъдат българи в Западните покрайнини, разказаха и за ситуацията на местното население там.  Най-обезпокояващото е, че скоро там няма да българи, като само за няколко десетилетия в района хората са намалели над 10 пъти.

„Хиляди млади българи от Западните покрайнини дойдоха да учат в България по постановлението на Министерския съвет. Почти никой от тях обаче не се върна по родните си места, а остава тук да се реализира, просто защото няма как да го строят в Босилеград, Димитровград и другите български градове“, заяви Иван Николов.

Александър Димитров обърна внимание, че и българските медии не само пренебрегват и не дават гласност на проблемите там, но понякога в опита си да бъдат политкоректни, те обслужват директно властта в Белград.

Положителна тенденция в последните години от страна на албанската държава към българите се отчете от Софика Мале, която е от Мала Преспа в Албания.  През 2017 година българите са били записани в Конституцията на Албания като малцинство, а на последно преброяване техния брой е бил  над 20 000 души.

Въпреки това проблемът с обезлюдяването на българския регион в Албания по подобие на Западните покрайнини стои по същия начин. Населените места около Преспанското езеро са едни от най-бедните региони в страната.

„Българите в Албания трябва да почувстват грижата и заинтересоваността на своята прародина към тях“, заяви Софика Мале.

Александър Апостолов от „Браво Пловдив“ предложи да се създаде и дигитална платформа, в която всеки един от българските общности да може да попълва. В нея да има статии, мнения, анализи, интервюта и дигитално съдържание. Платформата не просто да бъде информационна среда и медия, а общност, която да послужи за връзки между отделните диаспори и хора, независимо дали се намират в България, Северна Македония, Албания, Германия и Украйна. Когато утре един от тази общност, реши да отиде в някоя от другите държави, той да знае, че има съмишленик и сънародник, на който може да разчита.

Други идеи, над които ще се работи в следващите месеци е създаването на българско лятно училище, където ученици и младежи от всички общности, да идват тук и не само да учат майчиния си език, но и се докоснат до своята родина, традиции и култура.

Ще се организират и спортни събитие между клубовете от различните страни, като именно спортът е от доказаните методи, с които хората се обединяват.

Срещите на „Съединени Българи“ няма да са само веднъж годишно, като различни общности ще могат да гостуват на други, а веднъж – около 6 септември, ще се прави голямата среща. Възможно е тя да се провежда и в други градове и държави, като се използва ротационния принцип. Тя ще се разширява не само с местни български диаспори, но представители на изселнически организации в Западна Европа, Америка и другите континенти.

След дискусионния обяд бе организирана и туристическа обиколка на Пловдив с професионален екскурзовод.  Българите от различните краища на Балканите присъстваха и на възстановката на площад „Централен“ на събитията от Съединението.

 Вечерта завърши с патриотичен концерт-представление в „Plovdiv Event Center”, където над 300 души се насладиха на български песни, фолклорни изпълнения, както и рецитали на емблематични национални произведения.

„Поставихме основните на нов дом,  общ дом, както и мост, който ще прескочи границите на нашата държава. Благодаря на тази невероятна инициатива, искрено се надявам това да е началото на основаването на един нов и модерен патриотизъм, които обединява сити българи. Тя да стимулира не само „Браво Пловдив“ но и други граждански инициативи“, зави председателят на „Браво Пловдив“ Веселин Костов на закриването на концерта.