Пролетната умора е преходно състояние на организмa с понижена жизненост, сънливост и лошо настроение, появяващо се през ранната пролет. То се дължи на адаптацията на организма към по-силната дневна светлина и повишените температури след дългата зима: променя се съотношението на хормоните (мелатонин и серотонин) и метаболизмът, което временно понижава енергийните нива.

По-често от пролетна умора страдат жените (поради менструални и хормонални промени) и хората с хроничен дефицит на желязо. Ускореното възстановяване настъпва след няколко седмици адаптация, подпомагана от достатъчен сън, балансирана диета, лека физическа активност и прием на богати на витамини храни. Много често при пролетна умора се прилагат различни растения, които имат тонизиращ и възстановяващ ефект върху организма, пише здравният портал puls.bg.

Ето кои са най-често използваните:

Шипка (Rosa canina)

В България шипката е широко разпространено растение из цялата страна. Използва се главно плодът (плодните шипки), който се бере именно през есента и се суши бързо, за да запази витамините. Плодовете са богати на витамин C и полифеноли, които имат силно антиоксидантно и противовъзпалително действие. Витамин C подпомага енергийния метаболизъм и имунната система, а флавоноидите подобряват състоянието на капилярите.

Благодарение на съдържащия се витамин C, шипките традиционно се прилагат при авитаминози и хиповитаминози – именно състояния, включващи пролетна умора и отпадналост. Обичайно се приготвят запарки и отвари от шипки или се пие чай-напитка и сироп – те спомагат за бързо освобождаване на организма от „зимна умора“ и засилват жизнения тонус.

Коприва (Urtica dioica)

Копривата е многогодишно тревисто растение, произхождащо от Европа и Азия и днес разпространено по целия свят. Листата и младите стъбла се събират напролет преди цъфтежа, сушат се на сянка и се използват като отвара или чай. Копривата съдържа множество биологично активни вещества: витамини (особено A, C и K), минерали (желязо, калций, магнезий, калий), аминокиселини, а също така полифеноли и флавоноиди. Високото съдържание на желязо в листата подпомага кръвотворенето и противодейства на анемията. Често пациентите с анемия са податливи на пролетна умора. Освен това в копривата има антиоксиданти (рутин, кверцетин и др.) и хлорофил, които тонизират организма и намаляват клетъчния оксидативен стрес. Копривата има общоукрепващо действие: традиционно се използва при умора и нисък имунитет, като леко стимулира обмяната и подобрява апетита.

Сибирски жен-шен (Eleutherococcus senticosus)

Това е бодлив храст от семейство Аралиеви, произхождащ от хладния пояс на Далечния изток. В България се използват главно корените на растението (понякога и кората), събрани през есента. Коренът съдържа група активни гликозиди, наречени елеутерозиди (A–M). Елеутерозид E например  намалява стрес-индуцираното повишаване на кортизола. Жен-шенът е типичен адаптоген – билка, която повишава устойчивостта към физически и психически стрес. Чрез модулиране на хормоналната и имунната система той тонизира организма, подобрява концентрацията и издръжливостта. Европейската агенция по лекарства (EMA) дори препоръчва сибирския жен-шен при астения (хронична умора, слабост) като хранителна подкрепа.

Всеки от тези билкови тоници може да се приготви като чай или запарка и да се приема сутрин или следобед за възстановяване на енергията. Съвместната им употреба през пролетта (напр. комбинации от рози, шипка и коприва) е често срещан похват за противодействие с пролетната умора

Прочети още на: Кои са най-често употребяваните билки при пролетна умора? | Puls.bg - https://www.puls.bg/bilki-c-19/koi-sa-nai-chesto-upotrebiavanite-bilki-pri-proletna-umora-n-56814