На 1 април 1941 г . в Пловдив е роден Рашко Сугарев – писател. Завършва медицина в Пловдив през 1967 г. и работи като лекар в продължение на 4 години. Завежда окръжен психиатричен кабинет в Смолян (1968-1972).

След това, воден от силата на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Редактор е в пловдивския алманах „Тракия“, в Дружеството на писателите в Русе, редактор е в издателство „Народна младеж“.

Петнайсет години е редактор във Военното издателство „Св. Георги Победоносец“. Членува в Съюза на българските писатели. Той е преводач и пише новели, повести, разкази, романи: „Ние, праведните“ (1971); „Старшината и слънцето“ разкази (1973); „Дунавско хоро“ повест (1976); „Синева и сняг“ (1978); „Балада за князе“ разкази и повести (1982); „Отказ от наследство“ роман (1984); „Преображения господни“ роман (1988); „Светлината на онези дни“ новели (1988).

Неговите произведения са преведени на немски, руски и чешки език. Носител е на редица литературни награди, между които и „Награда Пловдив“ за 1971 г. Рашко Сугарев умира на 16 март 1995 г.

На негово име и в негова памет е учредена литературната награда за най-добър публикуван разказ „Рашко Сугарев“. От 1998 до 2007 г. се връчва в Пловдив, от Национален дарителски фонд „13 века България“. От 2008 г. насам церемонията по връчването на наградите се провежда в в София. Националната литературна награда „Рашко Сугарев“ е за най-добър публикуван къс разказ от автори до 35 години. Тя е учредена в памет на писателя Рашко Сугарев (1941 – 1995), майстор на късия жанр, когото Георги Величков определя като „пришълец от друга планета“.

Отличието се връчва на 23 април – Световният ден на книгата, авторското право и четящите хора. Присъжда се от НДФ „13 века България“, който организира конкурс и осигурява неговия награден фонд.

Журито на конкурса е съставено от писатели, като първите трима са и бивши съратници на Рашко Сугарев: Димитър Коруджиев (председател), Георги Величков, Любен Петков, от няколко години и Деян Енев, а след кончината на Любен Петков през 2016-а – и Теодора Димова.

Ежегодно журито излъчва трима лауреати с първа, втора и трета награди. От 1998 г. досега са отличени над 70 автори.

Рашко Сугарев - фалшивата диагноза на големия талант “Едно колегиално убийство“ е първата история, включена в документалния филм за живота на Биньо Иванов, Рашко Сугарев и Любен Петков - тримата поети, определяни като “духовните братя“. Сценарист и автор на филма е Боян Папазов, който решава да създаде филм именно за тях, защото тези поети са оставили проза и поезия, която е гордост за всяка литература и въпреки това, не са били сред най-обичаните в сервилните писателски среди.

В първия разказ за Рашко Сугарев, приятели на покойния писател разказват за живота му, за отрязания здрав бял дроб на поета и за диагнозата, която му поставят тогава – “рак“, въпреки че познати разказват как е бил в отлично физическо състояние – редовно е пътувал 150км от София до Пловдив с колело, а на другия ден – обратно. Рашко Сугарев бива убит от неговите “колеги“. Колеги, защото Рашко Сугарев е завършил медицина и дори е практикувал като психиатър в София, но изоставя професията и сяда зад пишещата машина. "Здрав и пълен със сили, хванал някаква кашлица, в Пловдив му “откриват“ несъществуващ рак на белия дроб. По-късно едва се разбира, че при биопсията, пробите му са били подменени.

Така след като полагат поета на “сатанинско химио и гама лъчение“ както самият той го определя, лекарите изрязват белия му дроб. Щетите нанесени от лекарите, писателят сам описва като “убийство по особено мъчителен начин“ и “преднамерено престъпление“, защото след ненужните терапии и операции, имунната му система е срината. Тогава лекарите му съобщават, че се е образувала “гнойна инфекция“ и цяла година отлагат лечението му в чужбина.

Приятели-писатели спасяват тогава поета, в частност – Любен Станоев, който се обръща за помощ към немските си колеги – лекари, които ликвидират гнойната кухина за 16 дена и дори се отказват от хонорарите си", разказва още Папазов.  Тогава Рашко Сугарев оцелява, но без един бял дроб и с рухнала имунна система. Последните години от живота си той прекарва на легло. Но пише. Продължава да пише и изненадва всички посмъртно с книгата “Свободен до неправдоподобност“.

След операцията в Германия, за своите “убийци“ той казва “Нека Господ ги съди!“, но след като разбира, че ще оцелее, с останалите пари от Германия, писателят основава фондация “Бедстващи интелектуалци“ – за боледуващи писатели.

"С предсмъртния си текст “За честта и славата на Германия“, Рашко Сугарев удря плесница на българските лекари. Въпреки това, без взаимопомощта и солидарността на приятелите му, той нямаше да оцелее и да живее дори толкова. За това, въпреки че Христо Ботев пише, че на нашия народ му липсва солидарност, в този случай поетът ще бъде опроверган, а темите за взаимопомощ и солидарност, ще са доминантни във филма", разказва още Папазов.

Източници: "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар тотев, Уикипедия и интернет