Движението на влакове през Централна гара - Пловдив ще бъде възстановено до края на ноември. Това заявиха техническите ръководители на отделните отсечки от трасето, което се реновира - от временния перон зад Сточна гара до Централна гара. 

Без почивен ден се работи по изграждането на четирите коловоза, както и отводнтелната система под тях и контактната мрежа. 

Строителите вече работят по бретела под Бетонния мост – сложна система от стрелки, които ще позволят на четирите коловоза да се разклонят до десетте гарови коловози. На мястото на разкритата в началото на лятото археология, която забави изпълнението на проекта, вече тежки машини и работници изграждат железния път, за да го свържат с коловозите на гарата.

Възстановяването на железопътния транспорт ще е поетапно, потвърди пред репортер на TrafficNews инж. Николай Иванов, технически ръководител на Трейс Груп Холд. Първоначално ще бъдат пуснати коловози от 5 до 10, докато бъдат изградени и останалите. На въпрос на медията ни дали срокът до края на месеца е реалистичен или по-скоро оптимистичен, инж. Иванов беше категоричен, че с темповете на работа срокът е напълно реалистичен.

Пускането на влаковете по направленията на изток и юг от Централна гара ще премахне необходимостта от временния перон на Сточна гара, обикалянето на пътническите и товарни влакове през гара Филипово, както и необходимостта от извозване на пътници с автобуси от и до гарите Крумово и Филипово.

В средата на декември пък ще бъде пуснато движението за автомобили и по Бетонния мост, където също се работи без почивен ден, за да бъде изпълнен в срок.

Припомняме, че модернизацията на железния път, контактната мрежа и системите за сигнализация и телекомуникации в гара Пловдив, както и комуникационно-транспортен пробив под жп гара Пловдив е част от проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“. Обектът се изгражда с финансиране от Механизъм за свързване на Европа (МСЕ), сектор „Транспорт“. Общата му стойност е 89 028 245,95 лева без ДДС, като 67 892 868,55 лв. без ДДС са осигурени по МСЕ, а останалите са от национално съфинансиране и допълнителни финансови средства от държавния бюджет, съответно 11 981 094,45 лв. и 9 154 282,95 лв. без включен ДДС.