Ирина Медведева, директор на обществения институт за демографска сигурност, подчертава няколко основни тенденции в съвременното общество, които могат да показват наличието на психологически отклонения.

Немарливост.

Според психиатричните стандарти немарливостта е индикатор за тежко психично разстройство. Може да се открие при такива нервни разстройства като деменция, депресия, шизофрения, нарастваща деменция, алкохолизъм и наркомания. Тук нямаме предвид „ситуационна“ или временна небрежност, свързана с липса на време или енергия, а небрежност като част от имиджа. А такова явление се случва днес. Тъй като скъсаните дънки, палта и рокли с различна дължина, неправилно закопчаните копчета и други „нарушения на спретнатостта“ са част от имиджа на много млади хора.

Култът към секса.

Медиите са главният „проводник” на култа към секса сред масите. Комедийни програми, филми, реклама и дори карикатури – всичко е пропито с идеята за сексуално освобождение. Това, което остава скрито сред нормалните хора, сега е представено на общественото внимание и обсъждане. Интимният срам се смята за реликва на Средновековието. Но не е ли знак за моралната дегенерация на обществото?

От гледна точка на експертите това е не само налагане на различни видове извращения, като воайорство (когато показват какво се случва в спалните на другите), но и популяризиране на сексопатологични отклонения, които са част от психопатологията. Освен това насърчаването на секса, което се случва под формата на лекции и разкази за така наречения безопасен секс, провокира у по-младото поколение пренебрегване на семейните и брачните отношения, които са един от важните компоненти за човек със здрава психика. При липса на брачни отношения психичните разстройства са неизбежни, което като цяло води до деградация на обществото.

Култът към парите и лукса.

Живеем във времена, когато човек може да пренебрегне нещата от първа необходимост, за да си купи нещо, което ще впечатли другите. Независимо дали става въпрос за нова кола, кожено палто или iPhone. Човек се оценява по финансовото състояние, неговите духовни ценности избледняват на заден план. Духовният глад в този случай се задоволява не чрез работа върху комплексите, а чрез придобиване на вещи и запълване на външно пространство. А на този фон е интересно, че най-малък брой самоубийства се случват в бедните страни, докато растежът на материалното благосъстояние в Европа е придружено с увеличаване броя на самоубийствата. „Потребителското“ отношение към човека, при което се възприема през призмата на неговото благосъстояние, води до комплекси и масови неврози.

Култът към успеха.

Всеки човек иска да бъде успешен. Но успехът, който служи за задоволяване само на материалните, но не и на духовните нужди на човека, често води до депресия. „Успешният човек се среща с психолог“ – днес това се превърна в правило, а не в изключение. В съвременното общество успехът е превърнат в идол, пред който хората се кланят, забравяйки себе си. И изглежда, че в това няма нищо лошо, ако в тази концепция не се „набутват“ всякакви неща, които са далеч от успеха, например пари, слава, чест и т.н. В крайна сметка успехът е преди всичко състояние на ума, а не това, което другите мислят за вас.

Човек трябва и може да се стреми към успех, но е важно да има ясно разбиране за неговото съдържание. Защото, когато купуваме лъскава обвивка, ние губим живота и енергията си за гнил пълнеж, а това в крайна сметка води до разочарование, съжаление, психични разстройства и самоубийство. Човек не може да не си припомни прекомерния рационализъм, характерен за тези много „успешни“ хора. Рационализъм, който се представя като прагматизъм. Това също е един от признаците на шизофренията. Тъй като, противно на общоприетото схващане, шизофренията не се характеризира с ирационалност, а напротив, с прекомерна рационалност, изключваща чувството на съпричастност към другите.

Нарцисизъм.

Всеки век има свои собствени „модни“ психични разстройства. Ако в началото, в практиката на Фройд това са разстройства от истеричен характер, то в наше време нарцисизмът е станал „модерен“. Може би се дължи на развитието в технологиите, които могат да „обединят“ хора от почти целия свят в една онлайн общност. Ако по-рано хората трябваше да работят, да изобретяват и създават години наред, за да получат самоутвърждаване и всеобщо признание, днес хората не трябва да предприемат подобни подвизи, достатъчни са успешни снимки и красиви страници. Но нарцисизмът не е свързан само със социалните мрежи. В предговора към книгата „Адската мрежа. Как да оцелеем в свят на нарцисизъм“ Санди Хочкис пише: „Трудно е да се каже нещо ново за нарцисизма. Винаги е имало празни, алчни, манипулативни хора с инфлационни възприятия за себе си, които не вземат предвид интересите на другите.“

Това, което е обезпокоително в съвременната култура, е степента, в която психологическите недостатъци на другите хора са универсално възхвалявани. В наше време, в модерната епоха, нарцисизмът не само се толерира – дори го одобряват и хвалят. Много от нашите лидери и обществени личности, на които се възхищаваме, показват своите нарцистични склонности, а ние сме нетърпеливи да подражаваме на тяхната изключителност. Тяхното скандално поведение не ни оставя безразлични и ни се струва очарователно и привлекателно, затова си позволяваме да им се „възхищаваме“. Докато не се научим да разпознаваме, кое поведение е здравословно и кое не, ще се разхождаме в мъгла и с твърдението, че „всички го правят“, и няма да помогне за оправдаването на тези, които вървят надолу.“

Нарцисизмът е разстройство, на олтара на което се поставят не само действия, които предизвикват учудване, шок или интерес в обществото, но и благородни дела като благотворителност, помощ за ближния, вярност към идеалите и др. Това означава, че е опасен и с това, че дори поставя под съмнение добрите дела, съмнявайки се в искреността и морала на човека, който ги е извършил.

Превод: Йосиф Йоргов, източник: obekti.bg