На повечето от нас се е случвало да се чувстват виновни: например когато знаят, че са допуснали грешка или са наранили някого. Чешкият психолог Давид Пруха обяснява какво често се крие зад вината и какво можем да научим от нея. Той казва: „Вината ни дава чувство за самоефективност. Вярваме, че ако се постараем повече, можем да повлияем на случилото се. И точно тук се крие разковничето. Нашата вина крие в себе си надежда“. Колкото и странно да изглежда да се свърже вината с нещо позитивно като надежда, психологът е наблюдавал точно това в практиката си. За пример дава следните думи на свой пациент: „Ако майка ми е болна и аз изпитвам вина за болестта й, може би трябва да я посетя в близките дни“. Защото вината винаги съдържа възможността за промяна. Дори ако се чувстваме виновни, защото сме допуснали грешка или сме се държали глупаво с някого, чувството за вина ни показва, че в бъдеще можем да променим това. Например като се извиним или следващия път постъпим по-добре. „Като цяло вината е оптимистка“, обобщава наблюденията си Пруха.

Но въпреки оптимизма в даден момент осъзнаваме границата на нещата, които можем да контролираме. Никоя вина не е способна да направи така, че майката да оздравее по-бързо или да предпази близките ни от страдание. И оттук често следва чувство за безсилие, с което като общество трудно се справяме. „Нашата култура вярва в продуктивността, в стремежа да се върши нещо. – продължава психологът. – Престанем ли да действаме, мислим, че сме се предали. Ето защо предпочитаме да подхранваме чувството си за вина по-дълго, така че да отхвърлим усещането за безпомощност“. Според него обаче не бива да приемаме безпомощността като заплаха, а като нещо, което има за цел да ни пази. Ние сме хора и не всичко е в нашата власт – осъзнаем ли го, ще изпитаме облекчение.     

Психологът съветва как да подхождате здравословно към вината в четири стъпки:

Да осъзнаете нещата, които не можете да контролираме

В тази връзка трябва да се запитате: „Реално погледнато, как мога да повлияя на така създалата се ситуация?“ Ако в съзнанието ви изплува ясен отговор, действайте. Но ако отговорът е „нищо“, тогава трябва да се примирите и да приемете нещата, каквито са, без да хабите излишна енергия.

Да съзрете надежда в чувството си за вина

Може да помогне да си напомните, че се чувствате виновни, понеже ви се струва, че не правите нищо, когато бихте могли да действате. Но ако за момента заглушавате чувството си за вина, не означава, че сте изоставили надеждата да се активирате.

Да преобразувате безпомощността в защита

Вместо да приемате чувството си за безпомощност като поражение, можете да го тълкувате като разумна граница. „Безпомощността предпазва енергията ви и се грижи да не се впускате в битки, които няма как да спечелите“, обяснява Давид Пруха.

Да гледате на почивката като на подготовка

„Да си дадете умишлено време за почивка не означава, че изоставяте задачите и отговорностите си, а по-скоро че се подготвяте за тях - твърди психологът. - Събирате сили за онези моменти, в които намесата ви действително ще бъде от полза.“

Източник: obekti.bg