Жените са генетично по-предразположени към клинична депресия в сравнение с мъжете, показва ново медицинско проучване, проведено от Австралийския медицински изследователски институт „Бергофер“. То е представено в сп. Nature Communications и е едно от най-мащабните до момента в областта. Анализира ДНК на близо 200 000 души с депресия и открива тези общи генетични връзки, пише здравният портал puls.bg.

Резултатите показват, че жените имат почти два пъти повече генетични маркери, свързани с депресията, отколкото мъжете – около 13 000 срещу 7 000. Част от тези генетични промени са свързани с процеси, които влияят на метаболизма и производството на хормони. Това може да обясни защо жените с депресия по-често имат симптоми като промени в теглото или нивата на енергия.

Изследователите смятат, че откритията могат да доведат до по-персонализирани методи на лечение, съобразени с биологичните различия между половете. Депресията е по-често срещана при жените, но досега не са били напълно изяснени генетичните причини за това. Новите данни може да помогнат на специалистите да разработят по-ефективни терапии, като вземат предвид специфичните генетични и хормонални особености на жените.

Клиничната депресия – голямо депресивно разстройство, е едно от най-разпространените психични заболявания в света. По данни на Световната здравна организация от нея страдат над 300 милиона души, като броят на засегнатите непрекъснато нараства.

Това разстройство се характеризира с продължително усещане за тъга, безнадеждност и загуба на интерес или удоволствие от дейности и хобита, които преди са носели радост. За да се постави диагноза клинична депресия, симптомите трябва да продължават поне две седмици и да оказват значително влияние върху ежедневието на човека. Сред най-честите признаци са умора, затруднена концентрация, нарушения на съня (безсъние или прекомерна сънливост), промени в апетита, чувство за вина или безполезност, раздразнителност и суицидни мисли.

Причините за възникването на депресията са комплексни и включват комбинация от биологични, психологически и социални фактори. Генетичната предразположеност, хормоналният дисбаланс, хроничният стрес, травматични преживявания или сериозни заболявания могат да повишат риска от развитие на това състояние.

Лечението на клиничната депресия обикновено включва комбинация от психотерапия, медикаментозно лечение и промени в начина на живот. Антидепресантите, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), често помагат за възстановяване на химическия баланс в мозъка. Психотерапията, особено когнитивно-поведенческата терапия, подпомага хората да разпознаят и променят негативните модели на мислене и поведение.

Освен това, редовната физическа активност, здравословното хранене, достатъчният сън и социалната подкрепа имат доказано положително влияние върху състоянието. В по-тежки случаи може да се наложи болнично лечение или алтернативни терапии, като електроконвулсивна терапия (ЕКТ) или транскраниална магнитна стимулация (ТМС).

Клиничната депресия не засяга само психичното здраве, но променя и начина, по който човек функционира в ежедневието. Трудности в работата, социалната изолация, влошени взаимоотношения и проблеми със самооценката са чести последици. Въпреки това, при правилна диагноза и подходящо лечение, повечето хора успяват да се възстановят и да водят пълноценен живот.