Международен екип от учени проведе задълбочено изследване, за да разбере какво точно прави един човек „готин“ за другите. Резултатите бяха публикувани тази седмица в Journal of Experimental Psychology.

Учените установяват, че в сравнение с хората, които се смятат за „добри“ или „симпатични“, тези, които се смятат за „готини“, се възприемат така поради следните качества: 

Екстровертност

Стремеж към хедонизъм

Властност

Авантюризъм

Отвореност

Автономност

„Най-изненадващото нещо беше да видим, че едни и същи качества се появяват във всяка страна“, казва Тод Пезути, доцент по маркетинг в университета Adolfo Ibáñez в Чили, един от водещите изследователи в проучването.

„Независимо дали става дума за Китай, Корея, Чили или САЩ, хората харесват онези, които разширяват границите и предизвикват промени. Така че бих казал, че да си готин представлява нещо по-фундаментално от действителния етикет.“

Готин не е равно на добър

Учените от университетите в Чили, Аризона и Джорджия са провели експерименти от 2018 до 2022 г. с близо 6000 души в САЩ, Австралия, Чили, Китай, Германия, Индия, Мексико, Нигерия, Испания, Южна Африка, Южна Корея, Турция.

Участниците били помолени да опишат човек в живота си, когото възприемат като „готин“, „не-готин“, „добър“ или „недобър“. След това оценявали личността на този човек, като използвали две скали: на Големите пет личности – научен модел, който помага за описване на личностните характеристики, и въпросника за портретните ценности за измерване на основните ценности на индивида.

Участниците в проучването последователно свързвали спокойствието, топлотата, сигурността, традициите и конформизма с това да си добър човек, повече отколкото с това да си готин. Но формулата за това да бъдеш „готин“ е да притежаваш следните шест черти на характера - по-екстровертен, хедонистичен, властен, авантюристичен, отворен и автономен, независимо от възрастта, пола или нивото на образование на човека.

„Ние се раждаме с тези качества“, казват учените. „Пет от тях са личностни черти, а те обикновено са постоянни.“

Изследването доказва, че готините и добрите хора не са едно и също, но може да има някои припокриващи се черти, казва Кейлъб Уорън, доцент по маркетинг в Университета на Аризона.

„За да бъде възприеман като готин, човек обикновено трябва да е донякъде симпатичен или да предизвиква възхищение. Въпреки това готините хора често имат и други черти, които не са непременно смятани за „добри“ в морален смисъл, като например са хедонисти и властни.“

Ограничение на изследването е, че в него са включени само хора, които разбират какво означава „готин“.

Според учените би било интересно, но трудно, да се определи дали резултатите биха били подобни сред по-традиционни култури или отдалечени групи хора, които може да са по-малко запознати с термина.

„Не знаем какво бихме открили в свръхтрадиционни култури като племена, занимаващи се с лов, или групи, които се прехранват със замеделие. Нещо, което бихме предложили, е, че в тези култури „готините“ хора нямат толкова важна роля, защото иновациите не са толкова важни. Така че „готините“ хора вероятно присъстват, но ролята им не е толкова голяма и не им се възхищават толкова, колкото в другите култури.“, допълва Пезути.

"Готиното" може да бъде противоречиво

Според учения публична личност или знаменитост, която въплъщава „готиното“ въз основа на изследванията му, е изпълнителният директор на Tesla и SpaceX Илон Мъск.

„Той е противоречива фигура, но отговаря на всички изисквания на шестте качества, посочени в проучването.“

Мъск е „безспорно властен“ и автономен, и изглежда екстровертен поради присъствието си в платформите на социалните медии и в медиите, допълва ученията.

„Чувал съм, че е срамежлив, може би повече, отколкото изглежда, но като страничен наблюдател, бих казал, че изглежда много екстровертен. Той е забавен. Участва в подкастове и винаги е пред камерите.“

Според него част от поведението на Мъск също изглежда хедонистично. „Той пуши марихуана в най-популярния подкаст в света The Joe Rogan Experience.“ Идеите на Мъск за колонизиране на Марс показват, че той е отворен и авантюрист, категоричен е Пезути.

Публикацията е едно от малкото емпирични изследвания, които разглеждат какво точно прави хората „готини“, казва Джона Бергер, доцент по маркетинг в бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания.

„Макар че хората отдавна се чудят и теоретизират какво ги прави готини, не е имало реални емпирични изследвания, така че е чудесно да видим тази работа, допълва Бергер. „Като се има предвид колко много хора искат да са готини и колко много пари се харчат с тази цел, със сигурност си струва да се проучи този въпрос.“

Бъдещите изследвания в тази област биха могли да оценят паралелно това да си готин или лош, казва Джон Фрийман, доцент по психология в Колумбийския университет, пише profit.

„В реалния живот хладнокръвието може да е положително качество, но и да има отрицателен оттенък в определени социални контексти. За бъдещата работа може да е ценно да се изследват разликите между добрата и лошата хладнокръвност, а подходът на това изследване предлага чудесна основа. От научна гледна точка хладнокръвието изглежда много повече продукт на умозаключения и социално конструиране, отколкото на генетика, въпреки че темпераментът на ниско ниво може да се включи в текущо конструиране на личността“, обяснява той.

„Готиният човек“ е дълбоко вкоренен в социалния ни речник, защото съдържа сигнали за статус, принадлежност и идентичност по начин, който е мигновен, но дълбоко стереотипен. От научна гледна точка изучаването на т.нар. термин „coolness“ е важно именно защото разкрива как бързите, схематични изводи за някого влияят върху поведението и социалната динамика, особено в епохата на социалните медии и културата на влиятелните личности.“, допълва ученият.