Прокрастинацията е психическо състояние, с което психологията активно се занимава. Изследва я задълбочено, поради което има възможност да се определят нейни много отчетливи характеристики, които не позволяват да я бъркаме с мързела, който е просто неприятна черта на характера на някои хора. Ето 3 основни насоки, по които можете да различите прокрастинацията от мързела:

Прокрастинация

Разсейвам се с безполезни дреболии, които не носят удоволствие или полза. Не съм щастлив, но продължавам да го правя, защото просто не мога да превъзмогна себе си и да свърша каквото е необходимо. Дали съм ученик, студент, работещ човек, мога еднакво дълго да отлагам неотложната задача. По време на този процес не изпитвам никакво удоволствие, а дори напротив – измъчвам се от чувство на вина и гузна съвест, но в крайна сметка не мога да се преборя със себе си.

Искам да работя усилено и да бъда добър изпълнител, но постоянно не успявам да спазя крайните срокове. Вследствие се обезсърчавам и малко по малко затъвам в собствения си хаос, притиснат от чувство на безпомощност и безсилие. Крайните срокове наближават, чувството на стрес започва да се отразява и на съня, и на ежедневния ми ритъм. Затрупан съм от купища и купища несвършена работа, а това сякаш още повече ме кара да отлагам да свърша каквото и да е.

Иска ми се да мога да получа повече от живота. Разочароващо е да нямаш никакви постижения. Винаги се чувствам неудовлетворен и с времето това усещане се засилва. Разбирам, че несвършената работа, прекрачването на срокове ще доведе до още негативни последици за мен, но не мога да се справя.

Мързел

Не правя нищо, тъй като искам да се наслаждавам на лежане на дивана или гледане на видеоклипове, снимки, телевизия, да играя на игри или да правя нещо друго, което ми носи удоволствие. По време на този процес на отлагане изпитвам радост от живота, напълно се потапям в това, което правя и забравям за задълженията си. Не се измъчвам от чувство на вина или гузна съвест, дори изключвам света около себе си, докато правя нещата, които ми носят радост.

Не поемам отговорност, затова не искам да работя или да избера позиция, която изисква възможно най-прости задачи. Не се стремя към кариерно развитие и към почести и слава. Нямам амбициите да се развивам. Живея спокойно и спя спокойно. Затрупан съм от купища работа, но работата винаги може да почака. Има и по-важни неща. Все някога или все някой ще я свърши.

Не ми трябват постижения. Това, което имам сега, ми е достатъчно. Не съм амбициозен, затова и крайните срокове не ме амбицират, нито притискат, нито ми действат стресиращо. Съзнавам добре възможностите си и не обичам да се напрягам за нещо повече. Доволен съм от живота си. Просто съм си такъв. Предпочитам да се наспивам и да живея спокойно.