Проф. д-р Димитър Шишков завършва медицина във ВМИ „Ив. П. Павлов" - Пловдив през 1991 г. Придобива специалност „Урология" през 1997 г. През 2006 г. защитава дисертация на тема „Ортотопичен мехур от илеум след радикална цистектомия по метода на проф. Щудер". От 1991 до 1998 г. работи като ординатор в Урологично отделение на Първа градска болница - Пловдив. От 1998 г. работи в УМБАЛ - Пловдив като ординатор в Урологично отделение. През 2002 г. 3 месеца работи в Урологична клиника на УМБАЛ „Св. Анна" като старши ординатор. От 2005 г. е началник Урологично отделение "Св. Апостол Лука" при УМБАЛ-Пловдив АД. Специализира през 1996 г. в Швейцария, 1998 г. - при проф. Щудер, „Инзел шпитал", Университетска клиника по урология, гр. Берн. Завършил е курсове у нас и в чужбина по лапароскопска хирургия, интервенционална ехография, трансуретрална ендоурология. Има шест публикации в сп. „ Урология " и сп. „Хирургия ". От 2001 г. е член на Европейската урологична асоциация с придобити сертификати за последните шест конгреса на асоциацията в Бирмингам, Мадрид, Виена, Истанбул, Париж и Берлин.

- Намаляха ли пациентите със сериозни заболявания във вашето отделение в последния месец и половина заради страх от зараза с коронавирус?

- Да, така е. И мисля, че всички колеги го наблюдават. Плашенето на хората, че това е единственото животозастрашаващо заболяване, играе много лоша шега. От много други болести умират повече хора, отколкото от коронавирус. От един обикновен грип например също умират хора. От онкозаболявания умират хора, от сърдечно-съдовите заболявания също. Профилактиката в различните области на медицината е изключително важна и това особено важи за онкозаболяванията, за рака на простатата, за рака на гърдата и маточната шийка при жената. Когато хората нямат достъпа до лекар, за да бъдат прегледани навреме, могат да бъдат изпуснати заболявания, които бързо да метастазират, бързо да се развият. Така че профилактиката трябваше да бъде осигурена и да не се спира достъпът.

Иначе самата заповед на министъра и на щаба беше, че онкоболни и спешни случаи не трябва да се връщат.  Да, но те са връщани от вратите на всяка една болница. Защото болният не винаги може да обясни за какво става въпрос. Той не е длъжен да знае за своето заболяване, това е задължение на лекаря и на медицинските служители. Лекарят преценява какво е неговото състояние. И това, че в момента не само при мен, но и при всички колеги се неглижират останалите заболявания, ще изиграе много лоша шега в бъдещите месеци и ще натовари сериозно здравеопазването. Ще бъдем принудени да правим много по-тежки операции, по-голям обем изследвания. Защото за месец и половина много неща могат да се случат при един сърдечно-съдово, онкоболен, човек с множество хронични заболявания.

Отделно насаждането на страх, че влизането в болница е застрашаващо живота на хронично болните, ги накара да стоят по къщите си. Сега за няколко дни имам толкова запуснати пациенти, които е трябвало да дойдат преди месец и половина, но са пропуснали. Някои е трябвало да дойдат и много по-рано и е минало половин или една година, откакто те не са посещавали лекар. И сега вместо да направим по-щадящи операции, правим радикални, тежки операции, високоплатени, които и за Касата са натоварващи, и за лекарите. И това важи за всички области на здравеопазването.

Още в началото на извънредното положение исках да споделя, че трябваше да оставят „чисти болници” и една, която да обслужва болни с коронавирус. Ние все още не сме се отървали от COVID-19, но виждам, че не са ни нужни примерно 50 000 легла, защото нямаме толкова болни. Явно мерките, които бяха взети в началото, изиграха своята добра роля. Но не трябваше да се влагат толкова средства и енергия единствено за коронавирус. Ние забравихме, че има други болести, които са много по-смъртоносни от коронавируса. Защото тук загиват хора с множествени заболявания, с хронични заболявания и малко здрави хора.

Иначе имахме примери и в Неврохирургията в Пловдив, и в Александровска болница, имаме примери и в Спешна помощ, когато заболяват цели отделения, цели клиники.  В един момент в продължение на 10 дни в Пловдив нямахме Неврохирургия. А какво става, ако утре имаме катастрофа и черепно-мозъчна травма? Ще го транспортираме до София? Това беше глупаво. Затова трябваше да има 1-2 „чисти” болници.

Втора градска болница беше идеална за инфектирани с коронавирус, а не Първа, която е в центъра. Там, където не могат да спрат линейки, там, където не трябва да има поток наоколо от много пациенти. Идеална беше Втора градска, която е почти на полето. В двора можеше да се разкрие и полева болница. Но, решили са така, имали са нещо предвид, което никой от лекарите не можа да разбере. Както не можахме да разберем защо поставиха КПП-та на големите градове. Всички хора в селата и малките градчета обикалят и се заразяват, а тези в града трябва да бъдат запазени. Това беше пречка единствено хората да си изкарват насъщния. Ако полицията и другите, които се борят с коронавируса, следят какво става по улиците, ще разберат, че мерките като носене на маски, спазване на дистанция, няма как да бъдат спазвани, тъй като никой не ги наблюдава тези хора. Ние не трябва да се сравняваме с германците, ние сме малко по-недисциплинирани. И усилията трябва да са вложени в контрола в града, в селото, в малкото градче, а не на полето, което е КПП-то. Да не говорим, че полицаите ги съсипаха от дежурства. Няма никакъв смисъл от това. Има смисъл, както и в западните страни в Европа, в Германия, в Италия, Испания, Франция, където има повече заболели, полицията, жандармерията, армията са в града. А при нас в града всеки прави каквото си иска.

При мен идват пациенти, които не могат да влязат в болницата.

- Защо?

- Така е решено. Не знам. Навсякъде е така. Мой колега отива да си вземе дрехите от Александровска болница, не го пускат. Не знам защо. При нас идват пациенти от цяла България. Идват пациент от Разград, от Варна, стоят един час долу пред входа. Защо? Така е решил някой. Не е директорът в никакъв случай. С него съм говорил. Не е и главната сестра. Някой, който разбира наполовина от пропускателен режим. Не мога да схвана такива действия. Освен това постоянно плашат хората, че отидат ли в болницата, веднага ще се разболеят. Не, те ще се разболеят на улицата, защото там няма никаква дисциплина. А при мен има дисциплина, пропускът в клиниката е много по-строг. Разпитът, снемането на анамнезата, прегледът – всичко това е много по-строго. Неслучайно УМБАЛ „Пловдив” няма нито един заразен с коронавирус. Това означава, че ние сме си свършили работата. Но мисля, че тепърва ще се натовари здравеопазването.

- Как ще продължите работата си в условията на пандемията от коронавирус?

- Има заболявания, които могат да бъдат отложени във времето. Пластичните операции например, козметичните процедури. Но има неща, които в никакъв случай не трябва да бъдат спирани. Всичко, което е свързано със сърдечно-съдовите заболявания, всичко, което е свързано с онкозаболяванията, спешните състояния, то не трябва да бъде отлагано. И аз от началото на карантината не съм върнал нито един онкоболен и нито един спешен болен. Само че самите хора знаят, че имат рак, и въпреки това не отиват на лекар, кървят – пак не отиват на лекар, защото някой им набиваше в главата, че в болницата ще се разболеят. А беше просто. Трябваше да се каже, че има 2-3 „чисти болници”. И те ще работят само с такива болни, защото ние забравихме за тях. Но пак опира до пари. Колко ще грабне едната и колко – другата болница, колко е делегираният бюджет. И пак опира до една тотално извратена здравна система, каквато има само в България и никъде другаде по света. И не дай Боже, някой да надигне глас да променим начина на здравеопазване. За всичко отговорът е „не” и „не може”. Но ако има ясни правила, няма да могат да се крадат пари. А като не могат да се крадат пари, ще има много хора, които не стават за нищо, но случайно са станали богаташи. Това е проблемът.

- Късно ли е да се обособят „чисти болници”?

- Късно е. Първо вложиха страшно много пари навсякъде да бъде открито отделение за болните от коронавирус. Абсолютно излишна мярка. Отделно дихателните апарати. Няколко пъти специалисти като д-р Финков например, обясняват, че нито един лекар не може да „монтира” (да го кажем с човешки израз) тръбата в гърлото на човек и да го обдишва, ако не е реаниматор и анестезиолог. Няма такъв лекар. Затова анестезиолозите и реаниматорите специализират по 5 години. И най-големият майтап е, че колеги с един месец стаж станаха доброволци. Но те не могат да правят манипулации, не могат да поставят една инжекция. Ние произвеждаме лекари, които не могат да поставят дори един катетър. Това е производството ни на млади специалисти. Теоретически перфектно подготвени, практика – нула.

Така че е късно. Сега, който си го е наредил, той да обяснява какво ще стане. Аз знам какво ще стане. Ако се провалят нещата, ще има един виновен, вероятно от Военномедицинска академия, и целият му щаб. Ако нещата се отърват, ще имаме един национален герой, спасил държавата. Който няма да е от Военномедицинска академия.