Проф. д-р Мариана Мурджева е Ректор на Медицински университет – Пловдив от м. септември 2019 година.

Началник на Лаборатория по микробиология при УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив от 2010 г.

Ръководител на Катедра Микробиология и имунология при МУ-Пловдив от 2012 г.

Главен координатор на Експертния съвет по клинична имунология (от м. април 2019 г.) Зам.-председател на Българската Асоциация по Микробиология (БАМ).

-Националната карта на висшето образование е факт. До какви перспективи и предизвикателства води нейната поява?

-Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) е разработена в съответствие със Закона за висшето образование и Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 година. С нейното приемане се въвежда национална политика за развитието на профилната и териториална структура на висшето образование, тъй като тази карта има  правна и стратегическа основа и е разработена в условията на действащи нормативни актове, които обвързват субсидирания от държавата прием в държавните висши училища и тяхното финансиране от държавния бюджет с множество фактори, отчитащи качеството на обучението, реализацията на завършилите на пазара на труда, оценката за научната дейност и получената оценка за програмна акредитация по професионалните направления на висшето училище.

-Как посрещате новините за намерения относно създаване на нови медицински университети и филиали по медицина, дентална медицина и фармация, вкл. частни такива?

-С тревога и опасения за неубедителен натиск върху политически решения. Създаването на нови частни или държавни структури в системата на висшето медицинско образование в градове, където съществуват утвърдени държавни медицински факултети или техни филиали с десетилетни традиции, е тенденция, която наподобява процеса, наблюдаван като неконтролиран в системата на здравеопазването и вече показа своята неефективност. Съществуващото териториално разпределение на висшите медицински училища и сродни факултети - в централната (Пловдив и Стара Загора), западната (София и Благоевград), северната  (Плевен) и източната част на страната (Варна и Бургас) покрива нуждите и е съобразено с административното и териториалното деление в страната.  Защо е нужно създаване на трети медицински факултет в  София и втори в  Плевен? Има ли аналог в европейска столица за съществуване на три медицински факултета или два в град по-малък от 150 хил. жители?

-Какви са Вашите опасения от създаване на такива образователни структури?

-Първо, слаб контрол върху качеството на обучение поради липса на достатъчен човешки ресурс от обучители в новите структури. Настоящите медицински университети са вложили време и усилия не само за подобряване на образователната и научната инфраструктура, но и за повишаване на капацитета на преподавателите.  Доказателство за това е фактът, че три от четирите медицински университета са сред 7-те изследователски висши училища в страната. Второ, вероятно намеренията за създаване на нови висши училища ще бъдат свързани с отклоняване на съществуващия академичен персонал от медицинските университети в новите факултети или филиали.  Трето, идеята за увеличаване на медицинските университети или факултети избягва големия проблем за реализацията в България на завършилите лекари. Защо не се фокусира вниманието върху причините за бягството на дипломираните лекари в чужбина и нежеланието им да се останат в страната?  Това е общественият интерес – запазването на кадри у нас, полезни за индивидуалното и общчственото здраве. Разкриването на нови образователни структури по медицина няма да реши този проблем, а стимулирането на специализациите и достойното възнаграждение на младите лекари.

Ако това не стане, негативните тенденции, свързани със снижаване на качеството на обучението и научните изследвания, каквито са допуснати от висши училища в други професионални направления, ще се появят и задълбочат при обучението по медицина и сродните специалности. Обучението по медицина и упражняването на медицинската професия са в строг регулаторен режим, защото медицинските дейности като услуга в полза на обществото са специфични и следва тази услуга да бъде гарантирана от държавата. Тези обстоятелства предопределят необходимостта от прилагането на по-специален режим от страна на компетентните министерства при разкриването на нови висши училища, филиали и факултети. 

-И все пак при какви условия може да се случи това създаване на нови медицински университети или факултети?

-Ректорите на медицинските университети у нас са единни в становището си за въвеждане на строго регламентиран съгласувателен режим при намерение за разкриване на нови държавни или частни висши училища по професионалните направления „Медицина‎“‎, „Дентална медицина‎“‎, и „Фармация‎“‎, както и сродни специалности от регулираните професии. Ние не сме против Националната карта на висшето образование, но считаме, че създаването на нови университети или филиали по медицина или свързаните с нея специалности, трябва да става след обсъждане с МОН, министерство на здравеопазването, ръководствата на съществуващите медицински университети и факултети, както и с професионалните организации като Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз, Фармацевтичния съюз и категорично при едновременното изпълнение на няколко условия:

1)    броят на действащите студенти на национално ниво е над 99% от определения капацитет на съществуващите медицински университети и факултети. Сега българските МУ са с достатъчен капацитет да приемат още студенти и недоумяваме защо трябва да се разкриват нови структури при непопълнен капацитет на съществуващите. Същевременно през последната години субсидираният от държавата прием не се увеличава, даже напротив – намалява се, и на този фон се изпъква странното намерение за изграждане на нови университети и филиали, които все пак следва да имат прием на студенти;

2)    необходимостта от увеличаване на броя на обучаваните студенти в съответния район е съгласувана с МЗ, в съответствие с националната здравна карта;

3)    да е извършена от МОН предварителна оценка на въздействието от откриването на съответното ново държавно висше училище (филиал, факултет, колеж) върху степента на съответствие на профилната и териториална структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. Важно е да се знае в дългосрочен план (в следващите 5-10 години) какъв ще е ефектът на откриването на нови образователни структури върху реализацията на кадрите в България и качеството на обучението?