Какво свързва новия политически проект на Румен Радев, торти „Колекция“, Зоро от столичния квартал „Факултета“ и черните списъци на НАП с длъжници? Това е името на Боян Стойков – кандидат-депутат от „Прогресивна България“ – 9-ти в листата от Пловдив-град. Той е представен като дългогодишен бизнесмен, който е ориентиран към устойчив растеж и модерни управленски практики.

Поглеждайки към делата му и прилагането на „модерни управленски практики“, може да видим как редица негови фирми се оказват в ръцете на мъже от ромския столичен квартал „Факултета“, които са с  десетки хиляди евро задължения към НАП. Практика, която стана особено популярна в последните години.

Боян Стойков е известен най-вече с бранда и веригата торти „Колекция“, а освен това има и строителни фирми.

През годините обаче фирмите титуляри на сладкарниците му постоянно се променят, както и самите им имена. Справка в Търговския регистър показва, че към днешна дата той е участник в 8 фирми, като има исторически участия в 18 компании. Особено активен в създаването и прехвърлянето на фирми той е бил през 2025 година, а част от бившите му компании вече са с други имена, регистрирани на адреси във „Факултета“ и дължат десетки хиляди евро към НАП, без да е ясно дали имат борчовете към контрагенти и други институции.

Така например фирмата, която най-дълго е притежавал – „Колекция“ ООД от 2016 година до април 2025, когато я продава на Радка Колева. 6 месеца по-късно, през октомври 2025 година, Радка Колева я продава на Траян Борисов Борисов, който става едноличен собственик на капитала и управител. Адресът на компанията се мести от Пловдив на ул. „Рижки проход“ във „Факултета“. Името също се променя от „Колекция“ на „Низами 2025“ ЕООД.

Справка в НАП показва, че към днешна дата фирмата е в списъка с длъжници, като сумата е 97 176 евро. Отделно Община Пловдив установява задължение към фирмата, тъй като не са платили през 2025 година таксата за поставяне на рекламно съоръжение пред една от сладкарниците им.

Втората фирма, в която Боян Стойков е дългогодишен управител и собственик, както и неин създател, е „Инвестиционна група Хоризонт“. Регистрирана в Пловдив, като предметът ѝ е бил строителство на жилищни сгради. През април 2025 година той прехвърля компанията на Васил Борисов Борисов, като тя се прекръства на „Хатрос“, а адресът отново е на ул. „Рижки проход“ в ромския столичен квартал. Дългът към днешна дата към НАП е 188 хиляди евро.

Друга компания, която кандидат-депутатът Боян Стойков е създал и няколко години е бил неин едноличен собственик на капитала и управител, е „Хоризонт билдинг груп“, като от самото начало тя е била регистрирана в София. На няколко места тя е представяна като фирма, която строи жилищни комплекси на различни локации, но сайтът, както и фейсбук страницата, вече са изтрити. Отново през 2025 година – март, фирмата се прехвърля първо на Радка Колева, а след това на Зоро Сашев. Името и тук се променя, като новото е „Зоро къмпъни 2025“, а адресът отново е в популярния столичен квартал. Дълговете към НАП са по-скромни, в сравнение с другите две фирми – 12 000 евро.

Всички тези действия са извършени през за 2025 година, което е изглежда като операция „чисти ръце“, за да може Стойков да изчисти компаниите, които са закъсали. Включването им в списъците на НАП е станало, след като са били прехвърлени, но предвивд размера на задълженията - те са трупани от години.  Освен това през въпросната 2025 година трите лица – Траян Борисов Борисов, Васил Борисов Борисов и Зоро Сашев са „купили“ редица фирми от цялата страна.

За самия Боян Стойков това не е първа подобна сделка. През 2022 година той продава компанията си „Пиато“ (б.а. така се казва пицарията му, която действа и към днешна дата, но с друга фирма) на Костадин Дяков, като последният я прекръства на „Кумчек“ – към днешна дата дълговете към НАП са 29 000 евро.

Всичко това поставя въпроса какви точно хора от бизнеса застават зад обещанията за нов икономически модел, нова почтеност и спиране на злоупотребите с публичен ресурс.

„Вярваме в таланта и предприемчивостта на българина и огромния потенциал на нашата страна.“ Тези думи бяха казани от Румен Радев при представянето на платформата на „Прогресивна България“. С обещания за нов икономически подход формацията влезе в предизборната кампания, а редица предприемачи и бизнес сдружения застанаха зад нея.

Но когато зад фасадата на „модерните управленски практики“ започнат да се виждат прехвърлени фирми, нови имена, стари дългове и адреси, добре познати от подобни схеми, въпросът вече не е какъв е новият модел, а с какво точно е нов.

Защото, ако това е лицето на предприемчивостта, за която ни говорят, тя подозрително много прилича на старата българска школа: печалбите остават за едни, а задълженията се прехвърлят на други. И ако това е „прогресивната“ версия на политиката и бизнеса, тогава единственото прогресивно тук май е скоростта, с която отговорността изчезва по пътя към „Факултета“.