20 милион лева! Толкова усвои Община Пловдив, за да въведе мерки в градския транспорт, който да го направи по-атрактивен за гражданите. За тези пари трябваше да се въведат зелени вълни за автобусите, електронно таксуване с различни отстъпки и информационна система за графика и маршрутите по линиите. Вече три години се очаква прословутата система на испанската фирма "Индра" да заработи, но откриването й бе отлагано няколко пъти. В крайна сметка градските власти взеха решение да въвеждат система по-малко и етапно.

Резултатът към днешна дата – табла, които показват някаква информация за пристигащи автобуси, няколко вече разбити автомата за билети по спирки, и тук-таме работещи системи за таксуване в рейсовете.  Всичко това струваше 20 млн. лева! На пловдивчани толкова им писна да очакват новата система, че вече гледат с пренебрежение към оправданията на властите.  От една страна вече 3-та година градската администрация не може да се пребори с въвеждането на различните видове билети за пътуване. Те обаче на практика могат да се купят само от автоматите по спирката, защото оказва се, че огромна част от устройствата в рейсовете не работят.

Най-голямата вина на Община Пловдив и ресорното ОП „Организация и контрол на транспорта” е, че нямат волята да притиснат превозвачите да им поставят ултиматум за въвеждането на електронната система за таксуване. Друг е въпросът, че все още не може да се нагласят преференциалните карти да бъдат изцяло електронни.  

Оказва се, че самите превозвачи предпочитат тя да не тръгне в рейсовете. Причините са много, но има една, която е много съществена. Да приемем, че в даден момент цялото таксуване е изцяло електронно. Това ще покаже не само колко билета са продадени по дадена линия, но ще отчете и всички карти за пътуване, включително и преференциалните. Тогава ще лъсне и точно колко пътници използват дадените линии и кога се качват в автобусите.

Когато въпросната информация се събере за 3,6 или 12 месеца, то на базата на нея може да се прекрои цялата транспортна схема. С други думи – да се види необходимостта от рейсове по дадена линия и в даден ден. Другото, което е най-големия страх на превозвачите е, че на базата на данните от всички пътници в автобусите, ще се види дали огромните компенсации и субсидии, които получават са оправдани. Тази години те бяха вдигнати с още 1 млн. лева, като четирите фирми си поделят 5,9 млн. лева.

Неслучайно и самият персонал на автобусите е инструктиран да саботира системата. Неведнъж сме получавали сигнали, че кондуктори и шофьори „препоръчват на хората“ да не ползват системата – защото може да им глътне парите. В редица рейсове пък автоматите за билети не работят, други са изключени и т.н.

Отделно в момента билетите се продават от самите превозвачи, а не от Община Пловдив. Ако самата система за безкондукторно се въведе на 100 % всички билети ще минават през общинското предприятие, което отново ще даде ясна картина за нуждата от определени линии и автобуси по тях. Друг е и въпросът дали всички билети, които се продават се отчитат правилно. Защото колкото по-малко билети се отчитат, толкова по-малко данъци, а и повече разходи за превозвачите, или иначе казано – нужда от повече от субсидии.

Въпрос на време е и контролният орган, който отговаря за усвояването на средствата през Транспортния проект, да направи одит на състоянието на системата. Не е невъзможно и да се нанесе финансова корекция, но щетите, които всеки ден се нанасят на Община Пловдив от умишления саботаж на системата са много по-големи. Единственият вариант на градските власти е един – здрави проверки и санкции на превозвачите за всяка нередност, която се открие по електронната система. Дали ще стане? Едва ли в този мандат, но следващият зам.-кмет, който поеме този ресор, ще трябва да се изпоти доста, за да въведе транспортния проект във вида, който трябва да е.