На 23 февруари Църквата почита паметта на основателя на първата обител на незаспиващите – преподобни Александър.

Светецът се ражда в Азия и още много млад, отива в Константинопол, за да се изучи.

Като достигнал зряла възраст, постъпил на военна служба и впоследствие бил военачалник. В свободното си от служебни дела време обичал да чете Божественото Писание, защото бил добродетелен, честен, постоянен, богобоязлив и украсен с целомъдрие и въздържание. 

По-късно Александър построил на морския бряг прочут манастир, в който въвел нов устав, повеляващ денем и нощем да се слави Бога с непрестанно псалмопение: братята пеели в църквата, сменяйки се през час.

След време обителта била преместена във Витиния, срещу град Состений. Мястото се наричало Иринеум, което значи “мирно” – то било отдалечено от народната мълва и от шума и предлагало усамотено убежище за монасите.

В преместения манастир се запазил непроменен предишния устав, повеляващ на братята посменно денем и нощем да славословят Бога в църквата. Заради този устав манастирът бил наречен „Обител на незаспиващите”. 

Неговият основател – преп. Александър, доживял до дълбока старост и умрял през 430 г. На гроба му ставали чудеса, като хората получавали изцеление от всякакви болести.