Идеята за въвеждане на т.нар. „такса водомер“, или по-точно - постоянен ценови компонент за достъп до водоснабдителната мрежа, предизвика сериозен обществен дебат. Законопроектът, приет на първо четене, предвижда нов модел за определяне на цената на водата, който ще раздели сметката на два компонента:

- Постоянен – за достъп и поддръжка на услугата, независимо дали се ползва вода;

- Променлив – за реално потребените количества.

Председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов обясни в студиото на „Здравей, България”, че не става дума за нова такса, а за „ценообразуване, което да покрива реалните разходи на ВиК операторите“. „Те имат постоянни разходи – за екипи, налягане, пречистване. Дори когато не се ползва вода, системата трябва да работи, за да може хората във всеки момент да имат достъп до вода“, поясни Иванов.

Какво предвижда моделът

Според примерните изчисления, ако една сметка за вода в момента е 100 лв., при новия модел 20 лв. биха били постоянна част (за достъп), а останалите 80 лв. – според реалното потребление.

„Тежестта на разходите ще се поеме от повече абонати, включително от собствениците на втори имоти и ваканционни жилища“, обясни Иванов. Така онези, които имат вили или къщи в малки населени места, ще плащат базова сума, дори ако не ползват вода постоянно.

Според експерта там, където няма постоянна водоснабдителна услуга, таксата за достъп няма да се начислява. „Ако няма вода, няма и услуга. Това е логиката. Тази част от сметката може да отпадне за дните и месеците, в които няма водоснабдяване“, уточни Иванов. Той обаче призна, че в закона няма ясно описан механизъм за компенсации, което може да създаде напрежение, особено в региони с воден режим.

Ще поскъпне ли водата?

Въпреки страховете на потребителите, Иванов подчерта, че цената на кубичен метър вода трябва да се намали, ако бъде въведен постоянният компонент. „Ако има базова цена, кубичната вода може да поевтинее с около 20-30%. Това е принципът – разходите се разпределят по-равномерно“, посочи той.

Новият модел ще се прилага след изработването на специална наредба, която ще уточни как точно се изчислява и прилага постоянният компонент. Засега наредбата все още не е готова, а това поражда неясноти и сред ВиК операторите, които се опасяват от трудности при събирането на плащания и непълни бази данни за имотите.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството е вносител на законопроекта и очаква предложения за промени между първо и второ четене, включително по въпроса за компенсациите при липса на вода.

Обществени реакции

Анкета сред граждани показва, че повечето не одобряват новата такса, особено на фона на вече високите цени. „Плащаме си водомерите, плащаме и сметките… Защо да има още една такса?“, питат хора от Монтана. Други обаче смятат, че такса за достъп трябва да има, защото водата е природен ресурс и системата трябва да се поддържа.

Законът все още не е окончателен, но идеята за „такса водомер“ остава. Целта, според авторите, е по-устойчиво финансиране на ВиК сектора, но според критиците тя представлява още една тежест за потребителите.

Темата продължиха в ефира на NOVA NEWS проф. Петър Калинков от Българската асоциация по водите и адвокатът Незрет Бабучев.

По думите на проф. Калинков, тази допълнителна такса за плащане е насочена към генериране на повече приходи за покриване на разходите във ВиК дружествата. Той допълни, че държавата няма отношение към заплащането на тези необходими приходи. „Държавата няма отношение. Нейната роля е да управлява цялата система. Това, което се генерира като приходи, е за сметка на ВиК операторите. Идеята е тази такса да се плаща винаги от всеки потребител за всеки имот, който е абонат на компанията, независимо дали той консумира или не консумира вода”, поясни той.

Незрет Бабучев коментира, че не е ясно коя точно част от тези преки и постоянни разходи в т.нар. нов тип такса ще бъде включена в „таксата за водомер” – дали това са разходите за отчитането на самата вода или амортизационните отчисления на всички активи на дружеството, които ще бъдат разпределени между всички клиенти. „Наистина във ВиК сектора е направено твърде малко и предстои доста чисто техническа работа по подновяването на цялата водна инфраструктура. Тоест има какво да се желае по отношение на преките инвестиции за обновяване на основните водопроводи. Считам, че не е справедливо спрямо хората, които не ползват или ползват много малко вода, да бъдат натоварвани с амортизационните отчисления за цялата инфраструктура”, твърди той.