Пловдив постоянно променя своя облик. Сградите, улиците и мостовете, Старият град и кварталите не са същите, каквито ги помнят нашите предци. Какви са били те в миналото и как изглеждат сега, ще ви покажем в поредицата „Преди и сега”. Тя ще е повод на научим заедно още любопитни детайли от историята на Пловдив, но и да направим равносметка как се развива градът ни. След като вече разказахме историите за спасението на Стария град и създаването на института, отговарящ за опазването му, дойде моментът, в който да изследваме най-голямата му съкровищница - обектите в него.

Сред архитектурните шедьоври в сърцето на Стария град се крият само две къщи, успели да съхранят автентични предмети на фамилиите, които са ги стопанисвали. Една от тях е забележителното здание, което някога било издигнато за нуждите на семейство Недкович. Малцина обаче знаят, че уникалната възрожденска къща крие в подземието си киносалон. Четиридесет и две седалки от бившето кино "Балкан", заедно с професионални машини, били поместени там през 1969 година.

"Организираше се една прекрасна кинолектория с подбрани филми. Вход - свободен", спомня си уредничката на дома Антоанета Пердикацева, чийто дългогодишен стаж в Управление "Старинен Пловдив" започва по времето на Атанас Кръстев. "Друга експериментална идея бе създаването на театър "Понеделник" именно в този киносалон. Един прекрасен актьорски екип, начело с Красимир Воскресенски, покойната Златина Тодева, Цветана Денкова, представяше фантастични моноспектакли", разказва още Антоанета. В последствие хайетите и на други къщи под крилото на института се превръщат в сцени.

Самата Антоанета "наследява" къщата от първата уредничка Елена Узунска. По това време къщата е почти обзаведена, а самата Узунска допринася за създаването на интериора и на други архитектурни паметници на Трихълмието. Сред тях е и Балабановата къща. Пред очите на новата уредничка се появяват две спални помещения, представят се Котленската и Чипровската килимарски школи, обособява се колекция дамско бельо. 

"Моята задача бе да довърша разказа на моята предшественичка, като запазя хармонията със започнатото от нея", споделя пред камерата на Пердикацева. И допълва, че когато поела грижата за възрожденската перла, все още се знаело твърде малко за собствениците й. "Ние не познавахме лицата на тези хора, родовата им памет. С търсенията си в Карлово не открих нищо, затова открих живи наследници. До ден днешен хората сами идват при нас и ни носят снимки, портрети. Така получихме и двете родословия", разказва тя.

Когато постъпила на работа, Антоанета била впечатлена от личността на Никола Недкович. Открила, че неговата сестра монахиня в Калоферския метох, а междувременно упражнявала просветителска дейност в пловдивските села Труд и Ръжево Конаре. С парични дарения успяла да помогне за пристройката на метоха, в който била погребана след смъртта си. Самият Никола, заедно с д-р Чомаков, бил една от личностите, свързани с борбата за църковна независимост. Карловският търговец се славел като голям патриот, а Иван Вазов бил чест гост в дома му.

Дълги години след смъртта на Никола, пазителка на къщата е Елена Недкович.

"Тя се грижила всичко в дома да бъде изрядно, а освен това е била майстор сладкар. Затова кметът Божидар Здравков водил чуждестранните гости именно там, а Елена ги гощавала със сладко", разказва историкът Владимир Балчев. Последната наследница на дома обаче, си отива, а красивата къща постепенно придобива плачевен вид. През 60-те години обаче на сградата се вдъхва нов живот, а в пристройката ненадейно се "появява" Управление "Старинен Пловдив". Така стените на цветните стаи запазват още един спомен - този на Начо Културата и амбициозния му екип.

По време на стажа си като уредник и екскурзовод, Антоанета се включва и в организацията на няколко визити на високо ниво, започнали през 80-те години и продължили до първото десетилетие на 21-ви век. Сред значимите гости, водени от Пердикацева, били принц Чарлз, датската кралица Маргрете II, кралят на Швеция Карл XVI Густаф и съпругата му Силвия. Опитната екскурзоводка се изправя пред друго предизвикателство - да спечели вниманието на хора, обитаващи дворци, показвайки домове на представители на средната класа.

"Те не се впечатляват от западноевропейската мебел, защото я имат в изобилие. Това, което ги привлича, е именно уникалните резбовани тавани, фактът че тези хора са канели възрожденски майстори художници, които чисто декоративно да придадат индивидуалност на домовете им", спомня си Антоанета. Кралица Маргрете, например, била голяма ценителка на изкуството. Тя не останала безразлична към красивите стенописи в къщите, експозициите, които се помещават в част от тях и интересните карикатури в подземието на Антовата къща.  

Голяма част от чуждестранните ни гости не бяха подготвени да се впечатлят от древната ни история, разказва още екскурзоводката. Според нея този факт има простичко обяснение - римско присъствие е имало из цяла Европа, а много от архитектурните паметници могат да бъдат видени и днес. Разнообразното наследство и историята по тези земи обаче, са неща, които със сигурност са оставили отпечатък след визитата им, уверена е Антоанета.

 

Фотографии: Държавен Архив-Пловдив и Румен Куртев