Преди 92 години на днешния ден в Пловдив се ражда една от най-талантливите български театрални актриси

Автор: Plovdiv Now 1458
Преди 92 години на днешния ден в Пловдив се ражда една от най-талантливите български театрални актриси

На 23 май 1928 г. в Пловдив е родена Мила Павлова – една от най-талантливите български театрални актриси. Тя има рядката съдба да бъде приета от публиката когато е на сцената за първи път и е на 9 години и още тогава заразява със своята непосредственост.

Навлиза в света на приказките, така близки до нейните детски вълнения, за да превърне присъствието си на българска сцена в една вълшебна, но незавършена приказка. Още тогава за нея се пишат статии, правят се предсказания за бляскаво бъдеще, предупреждения да не се похаби талантът и. Очарова именития колос на драматичното ни изкуство Иван Димов, забелязана е и от Николай Осипович Масалитинов, който след премиерата на „Платон Кречет“ в Пловдив през 1940 г.,(тя е в ролята на Мая и е на 12 години) и подарява хризантема от своя букет.

 

Мила пази този цвят цял живот и с него пословичната любов към сцената – нещо свято и недостъпно. Тя е приета в Театралното училище с всеобщото одобрение на комисията, в която влизат театралните величия Георги Стаматов, Владимир Трандафилов, Димитър Б. Митов, първият ректор на училището, Стефан Сърчаджиев, артисти от Народния театър „Иван Вазов“. Явяващите се кандидат-студенти в конкурса за актьорско майсторство, режисура и театрознание тогава са 800! Когато идва редът на Мила, към комисията се присъединяват също главният режисьор на Народния театър Н.О. Масалитинов и главният му драматург поетът Николай Лилиев. Щом Мила приключва конкурсната си програма - разказ, стихотворения, басня и песен - се чуват одобрителни ръкопляскания. Председателят на комисията Д. Б. Митов казва: „Приета сте!“, а Николай Лилиев: „Вие изпълнихте много точно стихотворението на Яворов!“. Класът по актьорско майсторство се води от проф. Стефан Сърчаджиев, който учи студентите на „азбуката“ в театралното изкуство. После ги поема големият артист и режисьор проф. Георги Стаматов, един от най-ценените театрални педагози.

 

Дълги години Мила е в състава на Народния театър „Иван Вазов“. Създава забележителни сценични образи от българската и световната класика, като Нора в „Нора“ от Ибсен, Мила Драгоданова от „В полите на Витоша“ на П. К. Яворов, Соня от „Дачници“ на Максим Горки, Зойка Талаконцева от „Години на странстване“ на Арбузов, Сара от „Към пропаст“ на Иван Вазов, Корделия от „Крал Лир“ и Жулиета от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир и много други.

В Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват записи на нейни рецитали по стихове на най-големите ни поети. Някои от тях излизат на грамофонни плочи, издадени от „Балкантон“. А на децата посвещава години от своя творчески живот. Пленява ги чрез всекидневните си срещи с тях по радиото като Ружка Дружка и живее реално в детското съзнание. Носителка е на званието „заслужил артист“ и на Димитровска награда (1959).

Мила Павлова играе само 12 сезона в Народния театър, но оставя в съзнанието на публиката и в историята на българския театър незаличими следи. Ето част от последното и интервю:„Откакто се знам, съм била на сцената или близо до нея. Най-силните впечатления от детството ми в родния Пловдив са не от игрите или от училището, а от театъра. Това, че станах театрална актриса, не беше в резултат на сериозни размишления върху жизнения ми път, нито пък от направляващата роля на родителите ми. И за мен, и за тях то беше напълно естествено и логично. Ако някога – не дай Боже – ми се отнеме възможността да играя, моят живот ще свърши.“

Съученикът ѝ от театралния клас Емил Стефанов разказва за нея: „Беше най-малката в класа ни, бедно врабченце, което почти цялото следване изкара в ученическа престилка и бяла якичка. Но така овладя сценичното си поведение, театралната „вяра и наивност” – великия реалистичен закон, скрижал на К. С. Станиславски, – че по-късно, на сцената на Народния театър, облече костюмите на Жулиета, Нора, Антигона, Мила Драгоданова, Анни Франк...Действително на сцената Милето беше безпределно искрена и всеотдайна. Очите й – истински, артистичен, жив „прозорец“ на душата. От половин дума се овлажняваха, от пауза се засмиваха, помръкваха при тежка мисъл. И ти вярваш, вярваш и живееш с нея...Публиката я боготвореше. Чувал съм тогавашният директор на „Васил Кирков – филиал на Народния театър, Камен Зидаров да казва из коридорите на театъра на възрастни актьори: „Идете да видите младите... Мила Павлова в шеста картина на „Гимназисти”... Снощи пак са вдигали десет пъти завесата за поклони...” В ролята си на Соня от „Дачници”, тя дава категорична заявка за своето блестящо развитие и се откроява ярко в цялото обкръжение от големите майстори на нашата сцена – Зорка Йорданова, Ружа Делчева, Лили Попиванова, Маргарита Дупаринова, Софка Атанасова, Владимир Трандафилов, Никола Икономов, Борис Михайлов, Асен Миланов, Апостол Карамитев.

Вече много болна, пожелава в последния си час да бъде изпратена с народната балада „Разболяла се хубава Яна“ на Вълкана Стоянова. Умира 34 годишна през февруари 1963 г.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина