Преди 56 години в Пловдив: „Ами то и кока-колата е лимонада, другарю Кубадински“

Автор: Plovdiv Now 10873
Преди 56 години в Пловдив: „Ами то и кока-колата е лимонада, другарю Кубадински“

Историята на „Кока-Кола“ за България е много интересна. До 1963-1964 г., както и във всички държави от социалистическия лагер „продуктът на капитализма“ е представян от пропагандата като силно алкохолно питие, а вестниците ни пишат, че американските войници във Виетнам се търкалят пияни гушнали бутилки „Кока-Кола“. През 1965 г. завесата, която „закрива“ западния свят леко се повдига. Това е времето, когато в България се внасят за първи път модерни бензинови колонки, първите машини за производство на тапети и маргарин, неща непознати дотогава в страната.

Заводът за безалкохолни напитки е построен през 1966 г. в Пловдив. Заводът е първи от целия източен блок, който започва производство на Кока-Кола и българите първи опитват легендарната напитка. Главна заслуга за построяването на най-модерното предприятие за безалкохолни напитки в източния блок е на Георги Найденов – генерален директор на Външнотърговско предприятие „Тексим“. Той е свързан в младостта си с Пловдив.

Рамо дават и кметът Иван Панев, Костадин Гяуров и Георги Караманев първи секретар на ОК на БКП. Директор става Христо Найденов. В Пловдив пристигат най-добрите машини от Европа. Сградата на предприятието е истинско чудо. Там е монтирана първата алуминиева дограма, сложен е първия мокет. За по-малко от година след първата копка завода бижу е открит на 17.09.1966 г. Пловдивските напитки стават хит на пазара.

Предприятието има 3 цеха: за газирани напитки за Кока-Кола, „Етър“, „Алтай“, „Швепс“, „Лимонада“, „Оранжада“, „Амброзия“, „Балкантоник“ и в знак на уважение към големия брат СССР в асортимента е включен и оригинален руски квас с напечатано мече на бутилката. Кока-Кола се пълни в оригинални бутилки, стъклени с надписи и на кирилица, нещо което световната фирма не е правела до този момент. Тази продукция е първата българска призната и на запад за качество. Добрите търговски резултати се отразяват и на работниците. Предприятието е първото в България със собствен автобус за тях.

Автопаркът на завода наброява над 500 автомобила. Всяко тримесечие заради преизпълнение на плана работниците получават 4-та заплата. При средна за страната 120 лв., пловдивчани получават 170 лв. Под шапката на Пловдивския завод минават всички големи подобни предприятия в страната от София, Варна, Русе, Бургас, Толбухин (Добрич). През 1969 г. са произведени 233 милиона бутилки газирани напитки и 58 милиона бутилки минерална вода, което е средно по около 40 бутилки на човек, колкото е консумацията в Западна Европа.

Тук са произведени и първите български солети, с немски машини и по немска технология предизвикали фурор. Има и цех за кроненкорки (капачките за стъклени бутилки), и др. Годишната мощност е 100 милиона бутилки газирани и безалкохолни напитки, 600 милиона кроненкорки и 2.5 милиона пакетчета със солети. Работи с местни суровини и внос на концентрат за швепс и екстрат за Кока-Кола.

Заслугата за навлизането на тази тайнствена напитка в страната ни принадлежи на Тончо Михайлов, технолог в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие „Тексим“. Името е образувано от думите Търговия, ЕКСпорт и ИМпорт и е първото предприятие в социалистическа България, започнало да работи по капиталистически. То пуска на пазара оранжадата.

От фирма „Сифал“, собственост на Френската комунистическа партия, внасят машините и поточната линия за производството на оранжадата. Тончо Михайлов е командирован на специализация в Париж, за да се запознае с начина на работа на машините.

Историята с „Кока-Кола“ започва съвсем случайно в едно парижко бистро. Тогава Тончо Михайлов си купува бутилка „Фанта“. Напитката много му харесва и той моли френските си домакини да го заведат във фирмата производител. И така се озовава в местния клон на „Кока-Кола“. Кой да знае тогава, че и „Фанта“ е неин продукт?!

В завода Тончо Михайлов се запознава с представителя на „Кока-Кола“ за Франция Александър Макински – руски княз, чието семейство емигрирало в Париж още през 1917 г. Като две славянски души двамата бързо се сприятеляват и князът попитал може ли да посети България и да договорят производството на Кока-Кола. Михайлов казва, че може. Руснакът се обажда по телефона в централата в Брюксел и кани вицепрезидента на „Кока-Кола“ в София от името на прелюбезния г-н Михайлов. А г-н Михайлов разбира, че е направил голям гаф. Той няма правомощия да покани дори общ работник от фирмата, камо ли двама вицепрезиденти. Връща се в България и прави обстоен доклад за престоя си в Париж. Но „забравя“ да напише за поканите. Белким някак си се размине.

Минава време обаче и се получава обаждане от Париж – представителите на американската компания предлагат да дойдат на посещение у нас. Тончо Михайлов си признава греха пред Георги Найденов. Найденов мълчи известно време и казва една от любимите си фрази: „Като е гарга – рошава да е!“ Той вече е опитвал от напитката при посещение в Китай и знае качествата й. Шефът на „Тексим“ звъни по „петолъчката“ направо на Живков и моли за среща.

Първият човек в държавата вика двамата в кабинета си. Там ги чака и Пенчо Кубадински, член на Политбюро на ЦК на БКП. Георги Найденов им обяснява, че неговият служител Тончо Михайлов е договорил производство на Кока-Кола с френския клон на американската фирма и започва да ги убеждава, че това е голям шанс за България.

Кубадински казва на Найденов: „Ти уж щеше да правиш лимонада, а сега го обърна на алкохол!“. „Ами то и кока-колата е лимонада, другарю Кубадински“ – отговаря Найденов. „Защо тогава правим такава пропаганда против нея?“ – гневи се партиецът. „Не зная, питайте тези, които ви съветват…“

Тодор Живков разрешава производството й в България. Договорът за внасяне на концентрата за напитката е подписан на 1 август 1965 г. В него е включена и клауза, според която всички соцстрани, които подпишат след България договори с „Кока-Кола“ за производство на напитките на фирмата, да ни плащат роялити (комисиони).

Американците приемат клаузата, но Георги Найденов я задрасква с думите: „Как ще искаме комисионна от СССР, ще ни вкарат в затвора. В договора си с „Кока-Кола“ България изпреварва всички останали страни от социалистическия лагер. Дори Югославия остава година-две назад от нас. Интересното е, че даже Гърция започва производството на напитката осем години след нашата страна. Франческо Този, управлявал дейността на „Кока-Кола“ в България е наричан от българите „Другаря капиталист“.

 След едно официално посещение в Москва през 1969 г. Тодор Живков се връща и закрива „Тексим“, която отдавна е трън в очите на „Големия брат“. Георги Найденов е осъден и лежи в затвора за престъпления по служба. България няма и достатъчно валута, за да купува концентрата на „Кока-Кола“.

За това, с цел да запази присъствието си на нашия пазар, американската компания намира нестандартно решение – бартера. В замяна на напитката страната ни започва да изнася ягодово сладко от пазарджишко и доматен концентрат и така до края на комунистическото управление в страната.

от „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина