През 1916 г. Български военни части овладяват Констанца. Градът остава в пределите на Румъния, заедно с цяла Северна Добруджа, след Руско-Турската война. През 1889 година там е построена внушителна българска църква, непосредствено до българското училище. Според Географския речник на Жечо Чанков, издаден след Освобождението, в град Кюстенджа (дн. Констанца) живеят около 5 000 души. Сред тях преобладават българите, турците и татарите, но румънци - няма.

През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението. Така, по време на Първата световна война жителите са вече 25 000, като една трета от тях са румънци.

През Първата световна война, на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от български, германски и османски войски. Съгласно нератифицирания от Румъния Букурещки договор от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, поставена под съвместен контрол на Централните сили, но след капитулацията на България през септември 1918 година Румъния си връща контрола над областта.

Крайовската спогодба от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България Южна Добруджа, предвижда и обмен на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България.