На въпроса "Религиозен ли сте" 51.4% (3 млн. души) от отговорилите са заявили "да", а два пъти по-малко - 24.7%, са отговорили "не". Това показват резултатите от "Преброяване 2021" на населението. Останалите 23.9% не са уточнили набожни ли са или въобще не са отговорили. На пръв поглед картината е ясна - вярващите в Бог в България очевидно преобладават. На предишното преброяване през 2011 г. обаче те са били повече - 60%, докато обявилите се за нерелигиозни - 22%.

Според статистиците вярата намалява сред населението на страната, но според социолози, до които "Дневник" се допита в търсене на обяснение за данните, от една страна, са се променили нагласите на определени общности, отказвали в миналото да се самоопределят пред преброителите. А от друга, социологически изследвания показват, че за по-продължителен период от 30 години религията става важна за все повече хора, така че резултатите трябва да се анализират внимателно и в контекст.

Разликата между вяра в Бог и принадлежност към вероизповедания

Въпросът "Към кое вероизповедание сте", задаван от преброителите, определя към коя исторически обособена група - християни, мюсюлмани, юдеи и др., се самоопределя, че принадлежи интервюираният. Това не означава непременно, че той е религиозен и вярва в Бог, поясниха от Националния статистически институт (НСИ), провел преброяването. "Религиозността се обвързва с вярата в нещо и в упражняването на традиции и обичаи, характерни за дадена религия", поясни Магдалена Костова, директор "Демографска политика и анализи" на НСИ.

Сред хората, заявили принадлежност към християнското вероизповедание, религиозните са 59.1%, докато сред тези с мюсюлманско вярващите в Бог са повече - 77.6%".