В народния календар датата 20 януари по нов стил се празнува като Петльовден и е свързана с жертвоприношението на петел. Чества се и на 2 февруари по стар стил.

Легендите разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за българския народ данък – кръвния. Смела българка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците, които се заканили, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя казала, че сама ще заколи момчето си, но няма да им го даде.

През нощта извела детето от селото и го скрила. След това заколила петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му. Турците се уплашили и повече не събирали момчета за еничари от това село. И днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.

Обичаят изисква петелът да се коли на прага на дома от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което не трябва да е имало сексуална връзка. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. 

Приеман е и като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци