Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.  По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалена, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот.

Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. На този ден се изпълняват обичаят лазаруване, в който участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети.

Прослава на Лазаровден носят лазарките. Това са млади момичета на възраст от 6 до 12 години. Те са събират на групи от 6-7. Четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”. Тя води групата и прибира подаръците.

Закичват се цветя, а една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти. Играят лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.