В доминиращата ни национална традиция бъл­гарското население, като една масова практика, се е подготвяло за най-големия църковен празник – Въз­кресение Христово (Великден) с подобаващо дълъг период на духовно и физическо усърдие.

Всъщност, “на пост” означава да си “на стража” , т.е. да бъдеш духовно и телесно като войник на своя пост. “Positus “ на латински означава “поставен” , в случая поста­вен на стража войн. Приема се, че всеки християнин следва да бди в този период по един по-особен начин за своето духовно и телесно пречистване и израства­не. С други думи, постът е период на обновление, вътрешно обръщане (metanoia), на завръщане към себе си и Бога, който е там.

В ортодоксалната хрис­тиянска традиция човешкото тяло винаги се е интер­претирало като органична и неизменна част от ли­чността на човека. Неслучайно в една от основните вероизповедни формули на християните – Апостол­ския символ на вярата (“Верую”, “Credo”), се използ­ва изразът “Възкресение на телата”, т.е. “на плътта” (“carnis resurrectionem”). Тялото е част от човека и без него той е непълноценен, включително в духовен смисъл. И наистина, ако помислим, когато сме здра­ви и бодри, здрав и бодър е и нашият дух. И обратно – болният човек обикновено е унил, песимистичен, раздразнителен и дори озлобен. Нашето здраво или болно тяло влияе на нас самите много повече, от­колкото предполагаме. Тази наивна и подсъзнател­на връзка е известна от древност. Неслучайно още Ювенал казва “Здрав дух в здраво тяло”. Трудно е да бъдем много добри, когато сме болни! Тъкмо тази естествена и органична зависимост е предмет на религиозния пост. Затова той е не просто морален и духовен пост, а също така и задължително теле­сен, физиологичен пост. И там, където тази двойна традиция е забравена, там болестите растат.

Какво е правел българинът по време на Великия пост?

От историческите източници, останали от оно­ва време, се вижда, че нашите прабаби и прадядовци всъщност повече от двеста дни в годината са били в пости! При това е установено, че постите са спазвани поголовно и стриктно, включително и от децата. Ни­кой не е готвел на децата отделно, те са консумирали също постна храна двеста дни в годината!

А постна храна означава: растителна храна без никакви животински продукти.Нека повторим: На­шите прадеди, за да бъдат здрави, повече от двеста дни в годината не са консумирали месо, млечни про­дукти, яйца. Нещо повече – в миналото българинът не е разполагал и с растително олио и следователно не го е използвал в този период! В църковния кален­дар е разрешено само в празнични дни по време на поста риба и елей (когато го е имало). И нека доба­вим, че в православния календар и до ден днешен няма корекция: канонът и сега, както и преди, пред­лага същия църковен пост!

Защо това е така?

Защо е толкова важно да се налага така масово на населението въздържание от всякаква животин­ска храна около двеста дни в годината?

В близкото минало на поста се гледаше като на отживелица. Нещо повече – като на недомислие, като оправдание за недоимъка, като мазохизъм и социал­на психопатология дори.

Известно е обаче, че масовите народни традиции крият обикновено някакъв много важен и задължите­лен за оцеляването “архетип” (модел). Днес учените – специалисти по хранителна антропология с учудване установяват, че постите така, както са практикувани, осигуряват една перфектна профилактична и лечеб­на програма на населението. Удивителна е мъдрост­та, с която по време на пост се забраняват тъкмо жи­вотинските продукти. Защо? Защо не са забранени примерно морковите, бобът или житото да кажем?

Учените днес знаят, че човешкият вид Homo sapiens има точно определена хранителна формула. Ако тя се нарушава системно, човек се разболява. Това е така, защото тъкмо животинските храни, като нерегу­лярна храна за човека, облагат организма с отпадни вещества, които запушват органите и системите му. Така той развива на вид различни заболявания (ви­соко кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, диабет, артрит, язва, колит и т.н. ), които всъщност имат един общ корен. Когато ние чрез поста прочис­тим организма си, тези заболявания, независимо от тяхното име, постепенно си отиват. За съвременната медицина това все още е странно, но за природата е основният път за екологично равновесие и здраве.

Как можем да постим здравословно?

Известно е, че един неумело проведен пост може и да разболява. Човек може да развие анемия и дру­ги дефицитни състояния, може да качи и излишни килограми дори. Затова е изключително важно да знаем, че постната храна, която използваме, трябва да бъде добре балансирана.

Тайната на здравето е тайна на баланса и на равновесието.

Здравото тяло не трябва да има нито излишъци, нито недоимък. Много често при болния човек има и двете едновременно.

Ние се нуждаем от 5 основни групи нутриенти (хранителни вещества): белтъчини, въглехидра­ти, мазнини, витамини и минерали. Първите три се наричатмакронутриенти и са необходими в по-големи количества. Вторите две се наричатмикро­нутриенти и се нуждаем от тях в малки, но задължи­телни количества.

При трайна недоимъчност или излишък на който и да е нутриент, ние се разболяваме постепенно. Но как можем да изчислим необходимата ни пропорция? За щастие това не е необходимо! Природата има друг подход. Тъкмо затова здравето е достъпно дори (и най-вече!) и за животните! Ние просто трябва да си припомним коя е нашата човешка, видова храна и да я използваме в нейната пълнота и разнообразие.

От една страна постите са период, в който ние се връщаме към нашата естествена видова храна, която ни е отредена от природата и която гаранти­ра нашето здраве. От друга страна, постната храна, лишена от животински продукти, следва да е умело балансирана, за да не ни уврежда. А това става по следния начин:

На практика всекидневно в нашия хранителен рацион по време на пости трябва да присъства следната формула:

Зърнени култури + бобени варива + сурови ядки

Зърнени култури са: киноа, ориз, царевица, елда (гречка), жито, лющено просо и овес, булгур и др.

Бобени варива са: нахут, леща, грах, БИО соя, боб, бакла.

Сурови ядки са: лющено конопено семе, небелен суров сусам (смила се), бадем, орех, лешник, тикве­но семе, лющен слънчоглед, шам-фъстък, кайсиева ядка и др. (без фъстък!).

Желателно е комбинирането поне в рамките на деня на възможно повече от изброените култури. Само по този начин широкият спектър от семена може да осигури хранителния баланс и в частност приема на необходимите ни пълноценни белтъчи­ни. Основният пропуск на вегетарианците и най-чес­тата грешка по време на пости е тъкмо недоимъкът на пълноценни растителни белтъчини. Смесването на зърнени култури + бобени варива + сурови ядки осигурява всички необходими аминокиселини – “строителните тухлички” на белтъчините. Осем (де­вет) от тях, наречени “незаменими” (“есенциални”) трябва редовно да ги приемаме с храната си, в про­тивен случай няма пълноценен биосинтез на белтъ­чини в нашия организъм. В резултат на това настъп­ват дисбаланси и в пропорцията на другите основни нутриенти, както и в цялата организмова обмяна.

Другото важно правило е да осигуряваме на всяко хранене порция сурова растителна храна: плодо­ве и зеленчуци. Плодовете, като сладка храна се консумират винаги на гладно и никога не трябва да се консумират за десерт върху друга храна или смесени с нея. В противен слу­чай захарите в тях ферментират и ни интоксикират. Суровите сезонни зеленчуци: моркови, ряпа, гулия, пащърнак, целина, хрян и т.н. можем и трябва да ги консумираме като салата преди или по време на вся­ко основно хранене , което включва гореспоменатата формула.

Вместо с олио, можем да омазним храната си със смлени ядки (орехи и др.), както и с предварително обезсолени чрез изкисване зелени маслини без костилка, които след това можем да пасираме на пюре. Смесени, смлените сурови ядки и безсолното маслинено пюре дават една чудесна и вкусна “ма­йонеза”, която можем да подправим с чесън и лимон и да добавим към всички ястия след термичната им обработка. Всъщност, с добро умение една постна кухня може да се превърне и в един кулинарен де­ликатес! А със своя пълноценен състав на човешка, видова храна, тя ни профилактира и лекува. Всеки здрав човек може и следва да пости така, както на­шите прадеди са го правели, за да бъдат едни здрави българи, годни дори за тежък физически труд. Болни­ят човек има не по-малка нужда да пости, напротив – дори по-голяма! Тъкмо това е пътят за неговото здраве, защото е път към собствената му човешка природа.

За болния обаче постът следва да се провежда задължително под лекарско наблюдение по ин­дивидуално съставена програма. И никога само­дейно не бива да се спират изписаните до този момент лекарства.

На Заговезни се поздравяваме обикновено с “Леки пости!”. Какво по-прекрасно от това да знаем вече, че постът не е период на измъчване и лишение, а об­ратно – период на възстановяване и радост! Защото най-щастлив всъщност е здравият човек!

Из книгата „Горещи теми в храненето“. Автор:  д-р Гайдурков

Публикувано от diana.bg