Героите Васил Петлешков и Тодор Каблешков са родени на 1 януари, в различни години.

Васил Ангелов Петлешков е български революционер, водач на Априлското въстание в Брацигово.

Роден е на 1 януари 1845 година в Брацигово, тогава в Османската империя. Фамилията му произхожда от костурските села Орешец, Слимница и Омотско. Женен е за Елена Боянина, дъщеря на видния майстор строител Иван Боянин. Израства в Брацигово, работи като аптекар и се занимава с търговия и същевременно е активен участник в обществения живот на града. През 1873 г. Петлешков завършва в Цариград „стодневни“ курсове за аптекар. Под негово ръководство през 1874 г. е създадено читалище ”Тръндафил”, на което той е председател.

В началото на 1876 г. е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села.

Местни чорбаджии предават Петлешков на турците след разгрома на въстанието. Жестоко е измъчван, като е разпитван и горен между три огъня, издъхнал в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив.

Негови са думите: Сам съм, други няма!

В негова чест, в градовете Пловдив и Брацигово са именувани съответно основно и начално училище.

Петлешков хълм в Антарктика е наречен също в негова чест.

Тодор Каблешков решил да сложи сам край на живота си след пленяването му. Роден е на 1 януари 1851 в Копривщица.

След потушаването на Априлското въстание оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния.

На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан. Вечерта отсядат в хана, където се нахранват и наспиват. На другия ден пак се връщат в гората. За главата им има обявена награда, а изпратената потеря ги издирва под дърво и камък. Техен доскорошен съратник издава пред заптиетата позицията им. Бивакът им край Рогачева река е нападнат изненадващо от турците и започва престрелка. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Каблешков е заловен жив, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Убитите четници са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Обезглавените трупове са намерени чак през 1944 г. и погребани на самото място. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов.

На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града – още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато конвоят спира да пренощува в конака в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, отнема револвера му и се застрелва в главата.

Датата е 16 юни 1876 г., а Каблешков е едва 25-годишен. На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и тялото му е погребано близо до гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.

През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в Мавзолея-костница на априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм „Успение Пресветия Богородица“. Родната къща на революционера в Копривщица е музей. Там могат да се видят много негови вещи, включително негови снимки, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово и други.