Между 375 и близо 2000 българи губят живота си в опит да избягат от социалистическа България. И до днес имената и историите им остават неизвестни. „Пътуващият паметник“ е скулптура-мемориал, която има за цел да върне тази памет там, където ѝ е мястото — в съзнанието на обществото ни. За реализацията му са нужни 36 000 евро — не просто сума, а избор дали ще оставим тези истории да изчезнат, или ще ги запазим завинаги.
Паметта като мост между миналото и бъдещето
„Пътуващият паметник“ е скулптура-мемориал, създадена, за да съхрани паметта за тези хора и за неразказаните истории от близкото ни минало.
Изложба с фотографии от пограничните зони, архивни видеофрагменти и макет на бъдещата скулптура вече e представена в Националния исторически музей в София и в Болцано, Италия. През настоящата година тя ще се изложи и в историческите музеи в Русе, Смолян и Каварна.
Скулптура, която разказва без думи
Крайната цел е изграждането на скулптура в реален размер. От едната страна „мостът“ стои стабилно на земята, но постепенно се разпада на отделни елементи, които увисват в пространството и не достигат отсрещната страна. Тази прекъсната линия символизира трагично завършилите опити за бягство към свободата, както и прекъснатите връзки на България с южните ѝ съседи.
Предвиденото място за изграждане е край пътя към ГКПП Рудозем–Ксанти — пространство, което десетилетия наред е било затворено, а преминаването му е струвало човешки живот.
Когато каузата срещне общност
За да намери „Пътуващият паметник“ своето реално място, е необходима подкрепата на хората — на всички, за които думите свобода, достойнство и памет имат значение.
Сумата нужна за реализация на проекта е 36 000 евро. Сума, която е инвестиция в нещо по-голямо от нас самите — в човешката памет и в бъдещето на нашето общество.
Тази кауза не търси просто средства — тя търси съмишленици.Заедно можем да променим тази история — от забрава към памет.