Забележителна колекция от 24 монети на 13 римски императори, императрици и цезари откриха археолозите по време на спасителните разкопки под Бетонния мост. Това стана ясно от годишния отчет на проучвателите Петър Зидаров и Васил Мутафов пред комисиите на Националния археологически институт с музей при БАН за проведеното проучване през лятото на миналата година, пише trafficnews.bg.

Припомняме, че по време на строителните работи по железния път на изток от Централна гара в Пловдив, в основите на Бетонния мост беше открита археология, която в последствие беше приобщена като част от южния некропол на Филипопол.

Сред разнообразния набор от монети се открояват екземпляри, сечени по времето на тринадесет римски императори, цезари и императрици – Отон, Домициан, Хадриан, Криспина, Антонин Пий, Каракала, Гета, Елагабал, Аврелиан, Проб, Констанций II и Хонорий. Преобладават средните и едри бронзови номинали, но са намерени и два сребърни денара и един денар-фуре. Интересно е географското разпространение на монетните дворове, представени от Филипопол и Сердика с по пет монети всяка, Бизантион, Кизик, вероятно Анхиало и Сисция, както и Хераклеидския ном в Среден Египет. Особено внимание привлича рядката монета от Хераклеидския ном, датирана от времето на Хадриан, която може да индикира далечни търговски връзки с този регион.

Разкопките разкриват, че проучваната площ е била използвана последователно за различни цели. Първият строителен етап се свързва с изграждането на солидни каменни зидове, които оформят ограда на гробищен парцел с трапецовидна форма. Откритите в рамките на тази ограда сребърни денари от втората половина на I в. и бронзовите монети на Хадриан предполагат, че този първоначален градеж датира вероятно от първата половина на II век.

В средата на II век в оградената площ се появяват три зидани с тухли гроба. Погребалният обред е кремация на клада, а в гробните конструкции са открити кости, въглени и инвентар, включително монета на Антонин Пий (138-161 г.) в два от тях, която дава долна граница за изграждането на гробовете. В съседство са открити и детски гроб-инхумация и бебешки скелет, покрит с римски керемиди, вероятно от същия период.

Около третата четвърт на II в. се наблюдава преустройство на площта, с изграждането на напречни преградни стени, което може да е част от покрита гробница за множество погребения. Въпреки че стените са разрушени, открити са фрагменти, предполагащи техника „opus mixtum“ и луксозна стенна и подова облицовка.

В по-късен етап луксозният кладенец, намерен на мястото, се запълва с архитектурни останки, а руините се разчистват, вероятно за повторно използване на строителни материали през епохите на Аврелиан (270-275) и Проб (282), за което свидетелстват откритите сред падналите зидове монети на тези императори. През християнската епоха мястото придобива производствена функция, като в северния зид е вкопана голяма пещ за строителна керамика. Въпреки че в нея няма датиращи находки, монети на Констанций II (337-361) и Хонорий (395-423) насочват към по-късна датировка на нейното функциониране.

Наред с монетите, разкопките разкриват и разнообразен керамичен материал от края на II до средата на III век, както местно производство, така и внос. Открити са бронзови накити и тоалетни принадлежности, характерни за I-III в, както и фрагменти от стъклени съдове.

В крайна сметка, намерените монети играят ключова роля в хронологическото разграничаване на различните етапи от развитието на този участък от южния некропол на Филипопол. Те не само датират строителните фази и погребалните практики, но и хвърлят светлина върху икономическите връзки и продължителността на използване на тази антична вила в покрайнините на древния град.