Църквата почита на 23 април светите мъченици Лазар Български и Александра Римска.

Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, което е на 14 километра от Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой се турски големец го хвърлил в тъмница.

След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Господ го приел във вечните Свои обители и го рославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставено служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, гдето е означено и родното му село Дебелдял.

Света Александра била съпруга на император Диоклетиан и изповядвала езическите ритуали. Тя станала свидетел как измъчвали Свети Георги, а той останал с несломена вяра. Видяла как Господ изцерявал неговите рани и той отново бил невредим. Свети Георги не изпитвал никакъв страх и открито казвал на своите мъчители, че е християнин и вярва в Христа. Света Александра видяла и как мечът убил младия смел войн Свети Георги. Тя станала християнка.  

Не минало много време и император Диоклетиан открил, че и неговата съпруга е християнка. Затова я изпратил в тъмница. Въпреки, че била с царски произход, Диоклетиан не се поколебал да я подложи на мъчения и накрая да я осъди на смърт. И Света Александра била екзекутирана с меч през 303 година.

За Света Александра се заговорило отново, след като след няколко века в гръцки манастир открили нейното житие, заедно с канон в нейна чест.