Църквата почита на 27 ноември Свети Теодосий Търновски. Той е виден български духовник и отшелник, идеолог на исихазма в средновековна България и ученик на св. Григорий Синаит.

Имен ден празнуват хората това име.

За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че вероятно е родом от Видинско. Малко преди смъртта си приема миропомазване от цариградския патриарх, тъй като не е сигурен дали е помазан при кръщенето си, от което може да се предположи, че е от скромен произход. Приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир „Свети Николай“ край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и последователно попада в Мариинската, Червенската и Епикериевата свети обители. След като обикаля много манастири, Теодосий достига до знаменития исихаст и учител в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит, който се подвизава по онова време в манастира Парория (гръцка дума за гранична зона) някъде на границата между България и Византия. Обикновено се предполага, че граничната зона е Странджа, но е възможно обителта да е по северните склонове на Родопите. Според Константин Иречек Парория е тъждествена на Сакар планина северно от Одрин.

След смъртта на преподобни Григорий Синаит, манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен. Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново.

Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци.

Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.

Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно от нападения. Това вероятно е манастирът „Св. Троица“. На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман. Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправя за Цариград при своя приятел и сподвижник измежду следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист І. Умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.

Преди смъртта си Теодосий прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра. Преди смъртта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причастява с пречистите Христови тайни. Тогава килията му се изпълва с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просиява и той издъхва в блаженство. Последните думи, които произнесъл са: „Вижте, небесно войнство!“

Преподобни Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е св. Евтимий Търновски. Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 г. на друг събор осъжда юдейската религия, възможно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, родом еврейка.

Св. Теодосий бива надарен и с пророчески способности. Според житиеписеца на Евтимий Григорий Цамблак Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; на другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).

След кончината на св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.