Църквата почита на 1 септември свети Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.

Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.

Този празник се считал от българите в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.

Народната традиция повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата. Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината.

Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.

На 1 септември започва новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година.

 

Преданието е свързало това събитие с 1 септември. В Минология на имп. Василий ΙΙ от 10 век се казва: „От това време Той дарува на нас, християните, този празник“. И до днес в Православната църква, след св. Литургия на 1 септември, се чете именно този евангелски откъс.