Църквата почита на 4 декември паметта на светата мъченица Варвара. Светицата е живяла по времето на император Максимиан вград Илиопол. Заради вярата си в Христа тя е загинала като мъченица по волята на собствения си баща.

Ревнивият ѝ баща езичниик я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.

Имен ден празнуват Варвара, Варя, Варадин. Смята се, че днес е първият ден на женската Коледа, а вторият е утре.

Варварица, Варваринден, Варвардан така е известен празникът в народните представи, според които Варвара и сестра й Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава".

Широко разпространено е поверието, че света Варвара е покровителка на детските болести и на шарката. Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват.

За здраве и за омилостивяване на света Варвара, както и за да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените с малки деца месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво. Раздават от питката с мед на съседите си.

Момичетата също раздават почаки и се надпреварват коя първа ще го стори, защото се вярвало, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.