В началото на днешното заседание на Общински съвет съпругата на поета и драматург Иван Странджев, който си отиде от този свят през  2025 г.,  получи отличието „Почетена значка на град Пловдив“. Припомняме, че предложението на 12 общински съветници от различни групи в Общинския съвет бе подкрепено единодушно през ноември 2025г.

„За Иван Пловдив не бе просто роден град, а съдба, която бе сложила знака си върху целия му личен и творчески живот. В едното от своите стихотворения той казва, че „живее върху сцена със зелените декори на тепетата“. През целия си живот имаше много възможности да напусне Пловдив, но остана и не само заради тази магическа и  културна аура на града. Убедена съм, че през целия си живот и като творец, и като общественик той приемаше  случващото се в Пловдив присърце. Благодаря за признание на всички подкрепили го. Вярвам, че Иван е виждал във ваше лице съмишленици за каузата Пловдив“, заяви в словото си съпругата на Иван Странджев.

Поетът и драматург Иван Странджев (1953-2025) е сред емблематичните гласове на съвременната българска литература, чиято съдба е дълбоко свързана с град Пловдив. Роден тук, той остава верен на своя град през целия си житейски и творчески път, превръщайки Пловдив в постоянен герой на своите стихове и духовна опора на своето творчество.

Автор е на 14 стихосбирки и 7 пиеси, поставяни на сцените на Пловдив, Габрово, Кюстендил, Разград и други градове. Още с дебютната си книга „Думи за спасяване“ (1981), представена с предговор от Блага Димитрова, Иван Странджев заявява ярко своя поетичен почерк — изповеден, социално ангажиран и философски дълбок. През годините неговите книги се издават от най-авторитетните български издателства („Народна младеж“, „Христо Г. Данов“, „Христо Ботев“, „Български писател“, „Жанет 45″, „Хермес“, „Летера“, „Захари Стоянов“) и носят духа на модерната българска поезия.

Негови творби са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски и бурятски език, а през 2014 г. е включен в немскоезичната антология „Литературен Пловдив“, издадена в Магдебург, Германия. Многократно участва в литературния фестивал „Пловдив чете“, организиран от Община Пловдив и пловдивски издателства, а неговото име е неизменно свързвано с културния живот на града.

Драматургичното му творчество също получава признание – пиесата „Навярно нежност“ е поставяна на сцената на Драматичен театър – Пловдив и отличена с трета награда на конкурс за съвременна българска драматургия. Други негови пиеси („Годеж“, „Много секси“, „Мили мои“) са номинирани за престижни национални конкурси и фестивали, сред които Националният конкурс за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ и Международният фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен.

През 2005 г. книгата „Три пиеси“ получава награда на Съюза на българските писатели. Признанието за творчеството му намира израз и в наградите: националната награда за поезия „Георги Братанов“ (2013), Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен, и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.