Министерството на културата награди с почетен знак „Златен грифон” – огърлие и грамота за цялостен принос в археологическата наука през 2020 г. директора на Пловдивския археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов, пише plovdivtime.bg.
Мотивите са за признанието са, че Кисьов е изтъкнат и дългогодишен проучвател в на тракийската култура през I хил. пр. Хр. в Южна България; Автор е на множество значими публикации по темата. Участва активно в създаването и разработването на „Археологическа карта на България“, като провежда и активна теренна работа по регистрация на застрашени от иманярска дейност археологически обекти. Проучвател е на множество надгробни могили. Същевременно, доц. Кисьов има съществен принос и към поддържане и популяризиране на музейната дейност; участва активно в експертни съвети и работни срещи във връзка с опазване на културното наследство.
Фотография: Министерство на културата
Церемонията бе днес в галерия „Средец” на Министерство на културата. Призовете връчи зам.-министърът на културата от служебния кабинет доц. д-р Пламен Славов. В събитието взеха участие главният секретар на Министерството на културата Елена Николова, директорът на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ Екатерина Джумалиева, главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” Александър Трайков, директорът на Националният исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, доц. д-р Христо Попов, директор на Национален археологически институт с музей – БАН.
Наградите за научни постижения в българската археологическа наука „Златен грифон” бяха за две календарни години - 2019 и 2020 г. По принцип те се връчват всяка година от Министерството на културата.
Церемонията се проведе по изключение през декември поради факта, че през 2020 г., заради тежката епидемична обстановка в страната към онзи момент, Национална археологическа конференция не беше провеждана и съответно - процедура по номиниране не беше инициирана, а през настоящата 2021 г. конференцията бе проведена онлайн, което отново не позволи връчване на наградите.
Събитието започна с минута мълчание в памет на професионализма и всеотдайната работа на онези български археолози, които изгубихме през последната година.
Предложения за отличаване на археолози, допринесли за развитието на археологическата наука и популяризирането на културното наследство бяха изпратени от страна на НАИМ-БАН, Националния исторически музей, РИМ-Бургас, РИМ-Варна, РИМ-Благоевград, РИМ-Русе, Асоциацията на българските археолози, както и от страна на Министерството на културата.
Зам.-министър доц. д-р Пламен Славов подчерта, че днешният и утрешният ден са особено специални за Министерството на културата - не само защото отдаваме дължимото на работещите в областта на археологията, а и защото днес Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) получи за фонда си ценни антични артефакти, изнесени незаконно и върнати в пределите на България, а утре в НИМ се открива изложбата „Древни находки” с откритията от археологическия сезон на 2021 г.
Ето и другите отличени на церемонията днес:
В категория „Значим принос в археологическата наука през изминалата 2019 г. наградените са:
- Мая Димитрова – като ръководител на спасително проучване на обект при с. Владиня, Ловешко, по трасето на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД;
- доц. д-р Деян Рабовянов – като ръководител на спасителни проучвания на обект при с. Иванча, общ. Полски Тръмбеш, по трасето на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и на редовни археологически проучвания на Средновековен град Трапезица – Сектор Юг;
- гл. ас. д-р Мария Манолова-Войкова – като ръководител на редовни археологически проучвания на обект Крепост „Петрич кале“, общ. Аврен, обл. Варна;
- д-р Малгожата Гребска-Кулов – за принос в изследването на праисторията в югозападна България и представяне и популяризиране на археологията и музейната дейност сред деца и млади хора.
В категория „Цялостен принос в археологическата наука за изминалата 2019 г.“ наградена е проф. дин Людмила Дончева-Петкова, дългогодишен служител на Национален археологически институт с музей при БАН със следните мотиви: проф. Дончева-Петкова е признат водещ учен в областта на Ранното българско средновековие, както и дългогодишен теренен проучвател на знакови археологически обекти. Уважаван преподавател в различни университети в страната и автор на значими монографии и публикации. Приносът на проф. Л. Дончева-Петкова за изучаването и популяризирането на археологията на Българското средновековие е определян от колегията като безспорен.
В категория „Значим принос в археологическата наука през изминалата 2020 г.“ наградени са:
- гл. ас. д-р Никола Тонков - за проведени геофизични проучвания през 2019-2020 на голям брой обекти по трасетата на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и на Автомагистрала „Хемус“;
- Полина Стоянова – като ръководител на спасителните археологически проучвания на обекти по северната крепостна стена на Антична Сердика в периода 2017-2020 г.;
- д-р Маргарита Попова – като ръководител на редовно археологическо проучване на обект Селищна могила в м. Скритата могила, в района на Поморие;
- Михаела Занева – като ръководител на спасителни проучвания на обект при с. Гложене, по трасето на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и съръководител на редовни археологически проучвания на обект Антична и късноантична крепост Боровец, с. Разлив, област Софийска;
- д-р Найден Прахов – като ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на Античен град Несебър и за принос в дейностите по опазване на Световната ценност.
В категория „Цялостен принос принос в археологическата наука за изминалата 2020 г.“, номинирани са доц. д-р Стефан Цветков Александров, Национален археологически институт с музей при БАН, доц. д-р Костадин Атанасов Кисьов, Регионален археологически музей – Пловдив и проф. Иван Бонев Гацов, Нов български университет. Доц. д-р Костадин Кисьов е отличен с почетен знак „Златен грифон” – огърлие и грамота за цялостен принос.