Пловдивският адвокатски съвет разкритикува законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който бе внесен в средата на месец февруари от депутати от "Атака". Юристите приеха становище, което ще бъде изпратено до Комисията по правни въпроси към Народното събрание и Висшия адвокатски съвет. 

Припомняме, че готвените изменения са във връзка с отпадане давността за престъпления, извършени от високопоставени длъжностни лица. В това число влизат приватизационните и концесионните сделки от началото на прехода. Според адвокатите обаче те противоречат на принципите на българското и международното право и проправят път към реваншистки действия. 

Ето го и становището на Адвокатския съвет без редакторска намеса:

Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с дата на постъпване 14.02.2020 г. предвижда да се създадат нови разпоредби, с които се изменят времевите предели на действие на нормите на Наказателния кодекс. Към момента принципът, действащ дълги години в българското наказателно право, а и в европейските правни системи, е, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, като ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Законопроектът предвижда изменение, създаващо възможност по отношение на дееца да бъдат приложени последващо приети по-неблагоприятни норми, с изключение на случаите, когато се отнася до декриминализиране на извършеното деяние или приемане на закон, по силата на който се предвижда налагане на по-леко наказание по вид или по размер. Цели се преодоляване на давностния срок, изтекъл по отношение на евентуално извършени престъпления при осъществяване на т. нар „масова приватизация“.

Предвидените изменения са създадени целево, в разрез с основни правни принципи, каквито са принципите на справедливост и равнопоставеност на гражданите пред закона. Създава се дискриминационно третиране, което, макар първоначално да доведе до потушване на натрупания обществен гняв и създадено обществено недоверие, в дългосрочен план би довело до негативни последици на разединяване.

България е правова държава, което ще рече, че действа принципът за върховенство на закона. Именно върховенството на закона е това, което създава усещане за морал и справедливост, а не популистки законодателни изменения. По своето действие върховенството на правото е ограничение на държавната власт, именно с цел избягване на държавния произвол. За да се стигне до справедливост, следва да се потърси отговорност от длъжностните лица, които не са предприели разследване и не са потърсили своевременно отговорност от участниците в процеса на „масова приватизация“.

От друга страна, въпреки че правната теория допуска ограничаване на права с цел защита на благо с по-висока стойност, предвид изтеклия продължителен период от време, с налагане на наказания на лицата, за които евентуално се установи, че са извършили престъпления по повод приватизацията, няма да се стигне до осъществяване целите на наказанието. Целите на наказанието биха се осъществили само в случай че наказанието бъде наложено своевременно. Възстановяването на давността няма да доведе и до запазване или възстановяване на блага, което евентуално би могло да оправдае създаване на особени правила по отношение на определен кръг лица. Подобно законодателно изменение ще доведе единствено до самоцелно наказване на виновните лица, което е характерно за отдавна отречения инквизационен процес, където предварителното проучване и разследването не са ограничени с процедурни срокове, а това е недопустимо в условията и при установените както на международно, така и на национално равнище, разбирания през ХХІ век.

Предвидените законодателни изменения не само противоречат на основни правни принципи, но и създават правила, погазващи основни, международнопризнати човешки права, които проправят път към реваншизъм. Тойо би следвало да е изкоренен в условията на едно демократично общество, в което обществените отношения трябва да се подчиняват единствено на върховенството на закони, приети в интерес на обществото. Историята е доказала, че реваншизмът, дискриминацията и репресията, още повече когато при осъществяването им се използва ресурсът, с който разполага държавният апарат, не водят до положителни резултати. ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ЖЕНЕВА относно ТЕРОРИЗМА, приета още през 1987 г., отчита необходимостта от стремеж към справедлив и мирен свят, основан на защита на основните права, и определя като форма на държавен тероризъм както практиките на полицейската държава срещу нейните граждани, така и показни съдебни процеси, до каквито именно настоящият законопроект считаме, че цели да се стигне.