Автор: Живка Аджеларова

В края на ноември Пловдив имаше пореден повод за гордост, защото един поет живеещ под тепетата – Владислав Христов, стана част от редакторския екип на международната двуезична хайку антология „Shining Wind/Сияен вятър”, която беше представена в Лондон. Заради таланта си в съставянето на текстове в японския жанр, Влади Христов има множество участия в международни хайку сборници и е насител на редица отличия.

Как и кога се заражда любовта му към хайку културата и с какво въпросната поезия допринася за развитието на българската литература, са само част от въпросите, които засегнахме в разговора си.

- Влади, първо, поздравления за премиерата на двуезичната хайку антология "Shining Wind/Сияен вятър" в Лондон! Нека най-напред започнем оттам как се роди идеята за съставянето на такъв сборник и на какъв принцип са подбрани творбите в него?

- Идеята се роди в началото на тази година в наш разговор с Илияна Стоянова, която живее от години в Лондон и е председател на Британския хайку съюз. Искахме да направим своеобразна колаборация между българските хайку автори и англоговорящите, като стихотворенията на българските бяха преведени на английски, а стихотворенията на чуждестранните автори съответно на български. Това е много добър начин за културен обмен, защото всеки поет носи спецификата на националната си литература.

В сборника участват 104 члена на Британското хайку общество от Австралия, България, Великобритания, Индия, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Нидерландия, Нова Зеландия, Португалия, Румъния, САЩ, Франция, Швеция и Япония. Българските автори са 35. В редакторския екип на книгата освен мен и Илияна, влязоха поетите - A A Маркоф и Дейвид Бингъм. С преводите помогнаха Дарина Денева и Мая Данева, а дизайнерът на чудесната корица е Сидер Евтимов. Най-важното за тази уникална по рода си антология е нейната главна тема „светлината”. Единодушно решихме това да е темата – контрапункт на тъмните времена в които заживя човечеството през последните няколко години.

- През 2025 г. очакваме представяне и в България, нали?

- Да, възнамеряваме да представим антологията пред българските читатели през идната пролет. Надявам се освен премиера в София, да има представяне и в Пловдив. Очакваме за събитието да дойдат и гости от Великобритания. Това е книга, предназначена не само за тясна читателска аудитория, която познава хайку в детайл, но и за широките читателски маси, които чрез нея ще могат да се запознат с най-добрите образци на съмвременното световно хайку. След българската премиера, ще помислим и за дистрибутиране в книжната мрежа на страната ни.

- Кога и как ти започна да се занимаваш с хайку?

- Преди повече от 20 години се интересувах от далекоизточни философии и по-специално дзен будизъм. В този период попаднах и на хайку, което ме привлече със своята простота, съчетана с дълбоки нива на подсмисъл. Учудващо е как хайку майсторите преди няколко века в Япония са правили поезия от съвсем обикновени ежедневни случки, съпътстващи живота им. Хайку е преди всичко мироглед и начин за възпримане на заобикалящата ни реалност такава каквато е, без да й даваме оценки като „добра” или „лоша”.

Пишещият хайку работи отвъд клишетата на категориите, това е една от причините хайку да се запази столетия наред, а в момента да преживява своеобразен ренесанс. Стотици хиляди души от цял свят пишат хайку, това е жанр, който отдавна е излязъл от литературната си рамка и е станал междукултурен феномен. Разбира се, моите първи опити в хайку не бяха особено сполучливи, но имах щастието да се уча от най-добрите като Петър Чухов и покойната Мая Любенова, които ми дадоха ценни съвети за писането и начини да преодолея грешките си.

- А според теб какво е необходимо на един поет, за да пише хайку?

- Първото необходимо условие - да е чел много хайку. Четенето дава добра основа и ориентация в жанра. Друг важен фактор е да има будни сетива за случващото се около него, защото хайку е поезия на ежедневните чудеса. Това са наглед дребни и обикновени моменти от деня, които обаче, уловени в три реда, ни дават един по-задълбочен поглед на всичко, което не се случва в живота. И за финал – пишещите хайку не бива да се страхуват до опитват и експериментират. Не е важно да броят срички и да спазват наличието на сезонна дума в своите стихотворения, важното е да са уловили „аха момента” – онова мигновение, което съдържа частица от вечността.

- Може ли да се напише хайку по някоя злободневна тема?

- Темите в съвременното хайку са предимно злободневни,  тоест засягат пряко ежедневието на човека, те са отражение на страховете и надеждите на поета. В този смисъл хайку е много социален жанр, именно това е една от причината да се запази през вековете. Днешното хайку е достояние на всички народи, тръгнало е от Япония, но е станало световна поезия отразяваща това, което вълнува човека. Когато Ковид пандемията беше в разгара си, тя беше основна тема в хайку творчеството, емигрантството, войните, климатичните промени също са във фокуса на пишещите. Търсете хайку на бойното поле, защото хайку е свободно от теми табута, не е политкоректно и до голяма степен е жанр реагиращ на случващото се, а не премълчаващ го.

- Би ли разказал малко повече за развитието на хайку културата в България?

- Хайку по времето на социализма достига до българските читатели основно чрез руските преводи, а от японски през руски и накрая български, положението става -изгубени в превода. Едва след 89-та година в страната ни започват адекватни преводи на хайку директно от японски от Крум Ацев и Братислав Иванов, излизат хайку сборници съдържащи поезията на големите майстори на хайку – Башо, Бусон, Исса и Шики. Но ще през 70-те и 80-те години на миналия век има опити в хайку и кратките поетични форми на Димитър Стефанов, Иван Методиев, Едвин Сугарев, Гинка Билярска, а по-късно и Петър Чухов. Създаден и е Български хайку съюз, а хайку поезията постепенно намира своите верни почитатели. През последните няколко години, българските хайку поети намират място в най-големите световни издания за хайку и печелят редовно международни конкурси, което показва, че нашето светоусещане по някакъв начин е близко до източното.

- И в края на нашия разговор какво ще пожелаеш на читателите на TrafficNews за празниците?

- Да бъдат добри не само по време на празниците, да ценят малките чудеса в своето ежедневие, моментите в които могат да кажат няколко най-прости думи на близките хора до себе си. Да се отделят за малко от мобилните телефони и телевизорите, за да имат време за пълноценно общуване с околните. Трябва спешно да се върнем към човешкото, това е единственият начин да продължаваме развитието си като разумни човешки същества.

Снимка: Ванеса Попова