Пловдивският митрополит Николай благодари на всички медици, които са го оперирали и след това лекували в УМБАЛ „Пълмед“.  Той претърпя операция за смяна на тазобедрена става, като в момента е в добро здравословно състояние.

Ето и какво написа той:

Скъпи отци, обични в Господа братя и сестри,

Разбрах, че през последните седмици мнозина са се интересували  за причините за отсъствието ми от ежедневния църковен живот и за здравословното ми състояние. Спазвайки правилото, че между нас не бива да има тайни, а всичко трябва да е явно (Лука 8:17), за да успокоим възможните притеснения сред верните, а и за да се разсеят слуховете, бих искал да ви известя, че в началото на месец март претърпях операция за смяна на тазобедрена става. Операцията беше извършена в нашия Богоспасаем град Пловдив, в УМБАЛ „Пълмед“, от екип на отделението по Ортопедия и травматология, под ръководството на хирурзите д-р Николай Иванов и  д-р Кирил Стоянов.

Нямам думи, за да изразя благодарността си към д-р Иванов, д-р Стoянов, всички техни колеги и към ръководството на болница „Пълмед,“, в лицето на д-р Михаил Тиков и неговият син Иван Тиков, за изключителния професионализъм на специалистите в това болнично заведение и най-вече за изключителната им грижовност, отзивчивост и състрадателност, които се определят с една дума – човещина. Видях как тези хора се грижат не само за тялото, но което е много по-важно, за душата на болящите и от сърце моля Бог да им дарува здраве и крепки сили, за да изпълняват и занапред все така всеотдайно своята мисия. Покланям им се и ги благославям!

Благодаря на всички свещенослужители на Пловдивска епархия и на всички благочестиви християни, за молитвите, които знам, че сте отправяли за оздравяването на своя митрополит и за поздравленията и благопожеланията, които получавам през последните дни. Вече съм изписан от болницата и продължавам възстановяването си в митрополитския дом в Пловдив. Времето на Великия пост е време за смирение, уединение и молитва и благодаря Богу, че това изпитание ми се случи точно сега. За да осмисля лично и да осъзная още по-силно колко нашите житейски изпитания са нищожни и незначителни в сравнение с онези, които е изтърпял заради нас и заради нашето спасение Господ Иисус Христос. Уповавам се на Божията милост и се надявам, че Той ще ме подкрепи и укрепи, за да мога скоро да се върна сред вас и всички, съборно, заедно, да продължим всегдашното ни усърдно служение. Слава на Бога за всичко!

Призовавам над всички вас, вашите семейства и близки Божието благословение, моля се за вас и ви пожелавам лек и душеспасителен пост.