Те са млади, талантливи и устремени! Излизат смело на сцената, за да докажат качествата си и да научат  още и още! Това са новите лица на пловдивските трупи – Драмата, Куклите и Операта. Идват от различни краища на България, че и на света, но ги обединяват две неща  – магията на Пловдив и любовта към изкуството. В поредица от материали PlovdivTime  и TrafficNews ще ви представят новите лица на пловдивската сцена. 

 Днес надникваме зад кулисите на Държавна опера-Пловдив, за да ви запознаем с един много талантлив млад артист. След актьорите Константин Еленков, Елин Стоянова, Мария Сотирова и театроведа Катерина Георгиева, ви срещаме с пловдивския Че Гевара – Виктор Ибришимов. Ето кой е Виктор: 

Той е роден в София. Завършил е бакалавърска степен „Класическо пеене“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София и магистратура по Музикален театър в Кралската музикална академия в Лондон.

В момента играе в представленията  „Компания“ (Робърт), „Евита“ (Че), „Кабаре” (Конферансието) и „Парижката света Богородица” (Гренгоар).

Гласът му звучи във филма „Аладин” на Гай Ричи, където озвучава вокалните изпълнения на Аладин.

- Виктор, вие се превърнахте в едно от разпознаваемите лица от младата вълна артисти, изявяващи се на сцената на Държавна опера-Пловдив.

- Наистина не знам дали съм разпознаваем, радвам се, ако е така.  За мен, сцената на Държавна опера – Пловдив, макар и за недългото време прекарано на нея, е вече като втори дом, а публиката е незаменима, така, че се надявам да имам възможността да се изявявам на нея и за в бъдеще.

- Вие сте един от двамата българи завършили Кралската музикална академия в Лондон. Разкажете повече за този период от живота си – кои бяха преподавателите ви, има ли изявени вече ваши състуденти? Каква е разликата с обучението у нас?

- Да, аз и Борис Лапшов засега сме единствените  артисти, завършили музикален театър там.  Реално, карах магистратура, която беше една година. Материалът обаче, беше за две и прекарвахме там по дванадесет часа на ден. Колкото до изявените ми колеги – всеки един от тях е много талантлив и прилага наученото по различен начин. Много от тях са на големите сцени в родната си държава, други преподават, има мисля трима човека, които направиха по представление на Уест Енд. Тази една година беше като сън, научих изключително много неща за материята, бизнеса, стилистиката, жанра и много, много техники свързани с пеенето, движението и актьорската игра чрез песен. И мисля, че развих вкуса си, уважението към това изкуство и недопускането на компромиси.  Преподавали са ми едни от най-големите имена в бранша – Мат Райнън, Джеръми Самс, Шийла Ханкок, Имелда Сонтън, Бьорн Добелеар, Джордж Хал и много други.

Виктор като Че Гевара в спектакъла "Евита" на Пловдивската опера

- Интересно ми е какво ви накара да се върнете у дома, а не потърсихте реализация там, при положение, че имате толкова престижен образователен ценз?

- Аз имах реализация там. Подписах с една от доста престижните лондонски агенции „Макфарлън и Дойл”, които все още ме представляват, не съм се отказал от изявите си в чужбина. Имам някоко оф Уест Енд спектакъла, имам участие в играта The Division, която записвахме в Pinewood Studios, където се снимат проекти от сорта на Star Wars и Lord of the Rings… Върнах се в България уж за малко, за да си почина от Лондон, но просто ми беше предложена възможността да работя по изключително интересни заглавия едно след друго и интересните заглавия не са секвали. В момента в България има като, че ли някаква революция свързана с музикалния театър и е много интересно да си част от нея.

- В каква степен фактът, че сте израснали в семейството на актрисата Христина Ибришимова и аниматора Христо Ибришимов предопредели решението да се занимавате с изкуство?

-  Още от малък рисувам,а и надали щях да стана ядрен инженер в такова семейство. Бях решил да следвам пътя на баща ми и да се занимавам с анимация, но в един момент реших, че пеенето е нещото, което ми лежи повече на сърцето и реших да се концентрирам в него.   От деветгодишен пея в Хора на софийските момчета. Не си спомням даже добре времето, в което не съм пял. Музиката е животът ми! Някак си беше неизбежно да се занимавам с пеене професионално, колкото и да се самозалъгвах.

-Кое е по-трудно в мюзикъла – да усвоиш музикалния материал или да бъдеш и актьор на сцената?

- Най-трудно е да си повярваш и да се отпуснеш, което идва след много работа. Ясно е, че е по-лесно да правиш това, с което си се занимавал повече. В моя случай – пял съм много повече, отколкото съм играл, но лека-полека започвам да си вярвам и в тази насока.

В спектакъла "Компания", който пловдивчани ще гледат в края на април

- Българската публика се среща с някои от най-известните мюзикъли на Бродуей в последните години. Част от тях са популярни и във филмови версии. Смятате ли, че този жанр придобива все по-голяма популярност?

- Мюзикълът е най-посещаваното сценично изкуство на Запад. Както загатнах, през последните няколко години, интересът, броят  и качеството на мюзикълите се повишава експоненциално. Вярвам, че бъдещето е светло. В момента най-важното нещо, мисля, е да възпитаме публиката  в този жанр с качествени постановки, в които участват качествени артисти, подходящи за жанра.  Мисля, че бъдещето е добро.

- А нивото на реализираните проекти какво е?

- Има попадения. Вярвам, че тепърва ще видим най-добрите спектакли. 

- Кои са вашите любими образи?

- Че от „Евита“ и Конферансието от „Кабаре“ определено са начело. Най-мечтаните ми персонажи се надявам тепърва да ги изиграя.                

- Кои са паметните моменти, преживени в Пловдив покрай работата ви в операта? Имате ли си любими места? Намерихте ли приятели?

- Майка ми е от Пловдив, живял съм три години при баба ми като малък и идвах всяко лято за по месец. Обичам го този град. Намирам себе си тук, когато се почувствам изгубен. Колкото до колегите и приятелите ми от операта – аз много от тях познавах още от времето, в което учихме заедно в Консерваторията в София. Сега пак сме приятели, но и си партнираме на професионална сцена. Паметни моменти…Да бяха един и два. Като цяло, всеки спектакъл на „Евита“ е пир за сетивата ми.

С Керана в спектакъл с най-популярните мелодии от мюзикълите на Холивуд

- Какво ви кара да се усмихвате в тези трудни времена?

- Работата ми, природата, слънцето и истинските моменти между хората.

- Как преминахте през периода на изолация, как се справяхте без репетициите и представленията, без сцена?

- С вяра. И с много разходки из природата.

- Какво да очакваме оттук насетне от вас, работите ли по нови проекти?

- Току-що изкарахме мюзикъла „Компания“ на Стивън Сондхайм на сцената на Народен театър „Иван Вазов“. Коопродуцкия е на Държавна опера-Пловдив и Народния театър „Иван Вазов”. Имам честта и голямата отговорност да играя главната роля. Не мога да повярвам, че на родна земя се играе Сондхайм, който е най-високата топка в Музикалния театър, най-значимият композитор в жанра и тотално непознат на родната публика. Искам да поздравя двамата директори – Нина Найденова и Мариус Донкин, за смелостта! Така се прави култура – с рискове. Режисьор е Михаил Петров, диригент – Константин Добройков, хореограф – Марияна Крънчева, сценографията и костюмите са дело на Елена Иванова. Поздравявам всички! Даже само заради това си заслужава да се занимаваш с професията  - да оставиш нещо зад себе си, да разместиш удобно наместените пластове в нова конфигурация и по този начин да започне еволюция, която винаги е болезнена, но необходима. В този спектакъл е насочена енергията ми в момента, защото тепърва ще се играе по най-големите сцени на страната.Премиерите в Пловдив тепърва предстоят  на 22., 23. и 24. април в Дома на културата  „Борис Христов“. Заповядайте!

Фотографии: Александър Богдан Томпсън