Пловдивски ученици създадоха проект, впечатлил специалисти от шест държави и покорил национални и международни сцени. Под ръководството на своя учител по математика Георги Стоев, ученици от ОУ „Любен Каравелов” в Пловдив разработиха цялостна концепция за следвоенно възстановяване на Газа, като фокусът им е върху изграждането на ново детско болнично отделение към болницата „Ал-Шифа“ в Газа сити.

Проектът, създаден от ученици от 8 до 11 клас вече е отличен с редица награди и признания и цели да развие у учениците емпатия, критично мислене и умения за работа по реални проблеми. Зад идеята стои дългогодишната работа на г-н Стоев и неговите ученици по проекти, насочени към глобални хуманитарни проблеми. Още през 2020 г., в разгара на пандемията, те разработват модел на бежански лагер за семейства в Африка, а няколко години по-късно насочват вниманието си към едно от най-засегнатите места в света – Газа. Тази нова инициатива за пореден път е превърнала класната стая в лаборатория за идеи и съпричастност.

Проектът събира подкрепата на експерти от различни професии – инженери, педиатри, архитекти и представители на граждански организации. Учениците от ОУ „Любен Каравелов“ създават реална концепция за възстановяване на разрушена общност, използвайки знания по математика, география, природни науки, изкуство и технологии. Работят с програми като GeoGebra, SketchUp, Canva и дори AI инструменти, за да визуализират идеите си в 2D и 3D формат.

Екипът на TrafficNews разговаря с Туркян Ахмедова, Борис Стоев, Георги Йотов - участниците в проекта, както и с техния преподавател Георги Стоев, за да научи как се ражда такава идея, какви умения развиват децата и какво ги е докоснало най-много по време на тази изключителна работа.

Младите хора признават, че идеята им е помогнала да осъзнаят сложността на света, да се сплотят като екип и да развият нови умения, от геометрия и изкуство до международна комуникация.

„Веднага, когато разбрах за идеята на господин Стоев, му казах, че искам да участвам. Винаги съм подкрепял тази инициатива“, споделя Георги Йотов от 11. клас. За него проектът е начин да приложи интереса си към глобални въпроси в реална ситуация: „Беше ми интересно да предам знанията си и да ги разширя, работейки в екип.“

Съученичката му Туркян Ахмедова добавя, че я е привлякла възможността за личностно и социално развитие: „Когато чух за шанса да се развия социално и практически в нещо толкова важно, веднага изявих желание за участие!“.

Работата по проекта изисквала много подготовка, изследвания и смелост. „Най-интересното беше самото учене и информиране за случващото се в свет, а най-трудното, когато трябваше да застанем пред публика и да говорим на английски език“, разказва Туркян. 

Въпреки трудностите, проектът сближава учениците. „Много се сплотихме и в един момент се чувствахме като семейство,“ признава Борис Стоев от 10. клас.

Младите хора споделят, че най-силното впечатление върху тях е оставила съдбата на децата в Газа.

„Научихме колко трудно им е и колко сериозен е проблемът всъщност. Животът им е изпълнен с неща, които дете не би трябвало да вижда или усеща. Жалко е, че в свят, в който децата трябва да бъдат закриляни, има места, където срещат насилие", казва Георги Йотов. 

Проектът се оказал истинско поле за приложение на знания от различни предмети. Туркян, например, разказва:
„При моята част, в която изграждах план за педагогическа игрална стая в детското отделение, използвах геометрия и изобразително изкуство, за да направя перспективата реалистична.“

Георги допълва, че работата е изисквала умения от почти всички учебни дисциплини.

„Използвахме информационни технологии – Canva, Google приложения, GeoGebra, дори изкуствен интелект. При реален проблем границите между предметите се размиват. Всеки от нас намери своето място в екипа според силните си страни.“

Един от най-запомнящите се мигове за участниците е пътуването до София за представянето пред международна публика.

„Беше около три през нощта, седях във влака и гледах приятелите си – полузаспали, изморени, но щастливи. Тогава осъзнах колко много всички се бяхме отдали на този проект,“ спомня си с усмивка Туркян.

Борис пък ще запомни награждаването в Софийския университет: „Това беше моментът, в който усилията ни бяха оценени. Почувствахме, че всичко си е струвало.“

Преди да започнат проекта, малцина от учениците са се интересували от случващото се в Газа.

„Бяхме единици, които знаехме повече по темата. Но благодарение на нашата работа, вече всеки има представа, чете, интересува се. Без проекта, може би тази тема никога нямаше да стане част от нашите разговори – нито в училище, нито извън него“, казва Георги. 

Ето какво разказа пред TrafficNews и инициатора за създаването на проекта г-н Георги Стоев:

- Г-н Стоев, как се роди идеята за проекта за възстановяване в Газа?

- С учениците създаваме проекти по глобални проблеми още от 2020-та година, когато в ситуация на глобална пандемия моите (тогава) петокласници проектираха бежански лагери за деца и семейства в Африка, което беше свързано със засиления в онези години поток на бежанци и мигранти към Европа и опитите на ЕС да инвестира на място в африканските страни, за да могат засегнатите там семейства да имат ресурсите и възможността да изградят пълноценен живот в родината си. Децата на света и тяхното благоденствие винаги са били фокус на нашата класна стая. Така 2024-та година беше обявена от UNICEF за най-тежката година за децата от много време насам и новият фокус, децата на Газа, се появи съвсем естествено за мен - като човек, който се вълнува от глобално образование и проекто-базирани обучения в този контекст. Ключово за проекта ни е, че той не разглежда политическите въпроси около хуманитарната криза в Газа и разследваните от международните институции военни престъпления там, а е изцяло посветен на последиците за децата и желанието ни да дадем идеи за тяхното преодоляване.

- Защо избрахте именно изграждането на детска болница?

- Проектът ни беше осъществен в периода май-юни 2024-та година. Година по-късно обаче някои от учениците, по-силно провокирани от темата и по-близо следящи глобалните новини, изразиха мнение, че за съжаление проектът ни вече не е актуален, заради огромните разрушения, нанесени през тази една година върху здравната и образователната инфраструктура на Газа. За малкото време, което имахме в периода април-май 2025-та, с учениците решихме да проектираме концепция за ново детско отделение към една от големите болници в Газа-сити - болницата Ал-Шифа. На помощ за най-важният етап, проучването, ни се отзоваха инж. Анастасия Чернева и Мария Брестничка /Национална мрежа за децата/, стоящи зад инициативата за Национална детска болница в България.

- Колко ученици участваха и как се организирахте?

- В първата част на проекта участваха около 70 ученици от 8-11 класове, подкрепени от 9 учители от СУ “Любен Каравелов” и трима външни ментори - ел. инженер, педиатър и обучител на учители. Работата ставаше предимно след учебните занятия в многофункционалните зали на училището ни. Учениците се разделиха на 7 екипи, всеки с цел да предложи концепция за възстановяване на Газа от бомбардировките - градска среда, земеделие, енергетика, здравеопазване, образование и др. Проектът приключи с изготвен от учениците интернет сайт, който представиха пред местната общност. Година по-късно работата по проекта продължи с концепцията за детска болница, по която работиха 7 ученици.

- Какво най-много впечатли децата по време на работата?

- Мисля, че най-много се впечатлиха от факта, че работят за разрешаване на реален проблем, засягащ деца и техни връстници. Всъщност именно това беше и мотиваторът учениците да подходят отговорно към своята работа.

- Вие сте учител по математика. Как този предмет се вплете в проекта?

- В проекта всъщност участват и други учебни дисциплини - особено силно изразени са география и икономика и природни науки. Математиката се интегрира по изключително естествен начин - особено в градоустройствената и архитектурната част на проекта. При реставрацията на сграда на университет и проектирането на ново детско болнично крило например, учениците използват тригонометрични функции, геометрични фигури и тела, работят с процент. Освен изчисленията, като например колко висока е набелязаната от тях сграда спрямо хвърлената сянка от сателитна снимка, учениците използват и софтуери за 2D и 3D чертане - GeoGebra и SketchUp. За нас математиката често е инструмент, с който разрешаваме или поне адресираме заобикалящи ни проблеми.

- Какви умения според вас развиха учениците?

- Спрямо уменията на 21 век особено важни за тях се оказаха уменията за работа в екип и презентиране пред публика. Не по-малко важно беше и умението им да проучват доказано вярна информация в интернет - по тази причина фокус бяха доклади на ООН и UNICEF. На учениците им се наложи още в началото да се запознаят и с целите на ООН за устойчиво развитие, което е предпоставка за развиване на глобалната компетентност на учениците, с което затвърждаваме фокуса си върху глобалното образование. Всъщност скритата цел на проекта беше да засилим нивата на емпатия у нашите ученици - това толкова ключово в днешно време социално-емоционално умение, което на практика изгражда едни по-добри хора.

- Кой момент от проекта ви трогна и затрудни най-много?

- Признавам, че затрудненията ни бяха основно свързани с рамките и ограниченията, които българската образователна система ни поставя всеки ден. Такъв тип проекти се използват като вече доказан метод за устойчиво учене в много държави по света, особено Финландия и Естония. У нас те се случват предимно в извънкласни дейности, в които силно ангажираните с личностното си развитие деца не могат да участват - въпреки голямото им желание. Едно от възможните решения е раздробяването на такъв голям проект на малки урочни единици и преподаването им в час по компетентностен начин - опит, който ние като училищна общност уверено трупаме.

По по-емоционалния Ви въпрос - силно ме притесняваше работата на екипа, изследващ състоянието на здравната система в Газа. Това означаваше моите ученици да се сблъскат с доклади и статии, описващи убитите и изчезнали палестински деца в Газа, както и да виждат изображения на пострадали и осакатени деца и младежи. Въпреки моите притеснения, учениците се мобилизираха и единственото, което споделиха като тяхно лично емоционално състояние, е чувството на емпатия от една страна и силно объркване от друга - защо ние, възрастните по света, позволяваме на подобни престъпления срещу деца да продължават да се случват.

-Какво бихте искали да запомнят от това преживяване?

- Виждам учениците ми като бъдещи независими и активни граждани на света, които работят всеки ден за своето личностно развитие и подобряването на света около тях. Това става с емпатия към околните и с възпитаване на нагласи за мир и съзидателност.  Надявам се, че работата по този проект ще засили ориентацията им в тази посока.

- Къде сте представяли проекта до този момент?

- Проектът е представен за пръв път през юни, 2024-та, в СУ “Любен Каравелов”, гр. Пловдив пред медии и местната общност. За втори път е представен през октомври същата година на Национална Конференция по глобално образование, организирана от Българска платформа за международно развитие, която връчи и първата награда за този проект - отличие за “Глобално училище” . През месец април, 2025-та, проектът спечели голямата награда на публиката на образователната конференция “Добрите практики на фокус”, организирана от Prepodavame.bg и фондация “Заедно в час”. Месец по-късно учениците защитиха проекта пред жури в Софийски университет на Национален фестивал „Идеите, които променят света“, спечелвайки приз за екипен проект на социално значима тема. Само преди седмици, на 16-ти октомври, учениците представиха проекта си пред професионалисти в сферата на образованието от 6 държави на международния семинар по проект „It's Global Education Time” в София.