На 3 януари 1901 година в София във влашко семейство, преселено в столицата е роден Кирил, Пловдивски Митрополит и пръв Патриарх на Българската Православна Църква след възстановяването на патриаршеския и статут.

Светското му име е Константин Марков Константинов. Висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел.

От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна).

Защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент. През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод.

Пловдивски митрополит е от 1938 до 1968 г. През 1943 г. Председателят на Лекарския съюз в Пловдив и един от най-добрите наши лекари д-р Теофил Груев (общественик, либерал-демократ, антифашист, масон) научава, че всички еврейски семейства са събрани, за да бъдат изпратени някъде. Докторът отива на място, но не успява да получи никаква информация. Тогава решава да събуди своя приятел Владиката Кирил, който му е и пациент и е известен с подкрепата си за евреите.

Кирил дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Той ги поема под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, ще легне пред влака. Алармира и царя и спират депортацията.

За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „Праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През 1948 г. Кирил ръководи делегацията на Българската православна църква за участие в Междуправославната конференция в Москва, на която е осъден икуменизмът и политиката на Ватикана.

На 10 май 1953 е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия, след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за патриарх и Софийски митрополит. На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите.

 На 18 юли 1968 г. Светият Синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлиански календар.

Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.

Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санктпетербургската духовна академия. От 1948 г. е подпредседател на Националния комитет за защита на мира, а от 1950 г. е член на Световния съвет на мира.

Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир по негово желание приживе.

Из "Енциклопедия на Пловдив", автор Божидар Тотев