Протестантската църква (Евангелска съборна църква) е открита през 1901 г. в северното подножие на Сахат тепе на стръмната ул. „Лейди Странгфорд“ в Пловдив. Тя е най-старата протестантска църква в България и най-голямата на балканския полуостров. Неповторима като архитектура и като строително постижение. С внушителното си въздействие буди възхищение у специалисти и обикновени граждани.

Една от малкото катедрали в България, построени в неоготически стил с характерен стръмен покрив. За разчистване на строителната площадка са извадени много кубици скална маса, но този камък после е оформен от майсторите каменоделци и вложен в стените на сградата.

Този църковен храм е осветен официално на Втория общ събор на Евангелските съборни църкви през 1901 г. След Кримската война американските мисионери пристъпват към изграждане на първите си станции в българските земи.

Първият протестантски мисионер, посетил Пловдив през 1857 г., е преподавателят в цариградския Робърт колеж доктор Сайръс Хамлинг. През същата година в България пристигат мисионерите д-р Кларк, д-р Хаскел, д-р Мериам и през следващата 1958 г. са в Пловдив за да се грижат за светското и духовно просветление на населението, като с тяхното идване се поставя началото на протестантското движение в града.

Всяка неделя сутрин започва да се провежда богослужение, на което присъстват много граждани. На 22 октомври 1860 американски мисионери откриват в Пловдив мъжко училище. Обществото се разраства, за да се организира през 1883 г. в официална евангелска църква.

По-късно в града се установява нов мисионер – Георг Марш, доктор по философски и богословски науки и Пловдив става мисионерска станция, ръководена от него. Този американски мисионер е и с най-голяма заслуга за построяването на църквата.

Според описанието на големия пловдивски летописец Никола Алваджиев, д-р Марш е „висок мъж с приятна и одухотворена външност, добродушен и кротък“. Доктор по философия и богословски науки, но вероятно преди това е забележителен архитект в родината си.

Сградата е проектирана от архитект Георги Фингов, но също и по негови проекти и под компетентното му ръководство. Начинанието за построяването на тази църква е защитавано пред гражданските власти от пловдивчанина Вълко Шопов . През 1893 г. той е официалния представител на България на Международното изложение в Чикаго, а по-късно кмет на Пловдив. Неговата жена е внучка на Лейди Странгфорд, а той е ревностен привърженик на протестантската религия и полага много усилия за отстраняването на възникнали трудности.

Интересно в историята на строежа е, че строителите са били българи, а ръководителите чужденци, изключително взискателни към качеството на работа. Майсторите, започнали строежа са сменяни няколко пъти, защото не се одобрява работата им, докато се явява майстор от с. Славейно (Карлуково) – Славо Райчевски.

Родопския майстор сам избира група от познати му майстори и обещава да изпълни точно всички изисквания. Строежът започва през 1899 г. и е завършен в срок, а работата му е високо оценена.

Църквата е уникален паметник на строителното изкуство. Фасадите са от каменна зидария, обработени блокове изцяло от дялан гранит с пояси от тухлена зидария. Външна мазилка има само по корнизи и рамки около вратите. Прозорците и външните врати са метални, доставени от чужбина, както и красивите витражи. Желязото, тухлите, цимента, керемидите също са внесени от чужбина. След над век съществуване, тази църква е в удивително запазено състояние. Изложена на всички унищожителни атмосферни влияния, на ерозия, на страшното земетресение от 1928 г., по фасадите на сградата няма и най-малък дефект.

Из "Енциклопедия на Пловдив", автор Божидар Тотев