Генеративният изкуствен интелект вече не е просто футуристичен инструмент, а реална част от образованието. От помощници в писането на есета до виртуални ментори, платформите, базирани на големи езикови модели като ChatGPT, променят фундаментално начина, по който учениците учат, мислят и взаимодействат с информацията. Въпросът обаче не е дали ИИ ще бъде в класната стая, а как точно въздейства той на мисленето и мозъка на учениците. Най-голямото предизвикателство е, че ИИ не просто добавя нов слой към ученето, а трансформира самата когнитивна архитектура.

Основният проблем е, че ИИ улеснява ученето, но той може да променя и начина, по който самият мозък работи. Изследвания в областта на невронауката показват, че когато учениците използват изцяло генеративен ИИ, тяхното умствено натоварване намалява значително – с до 32% в сравнение с традиционни учебни методи. Това означава, че мозъкът полага по-малко усилия, особено при задачи, свързани с планиране, писане и анализиране.

С времето това води до намалена активност в зоните на мозъка, свързани с критическо мислене и задълбочено разбиране. Този ефект се нарича пасивно когнитивно прехвърляне – процес, при който ученикът постепенно започва да "делегира" мисленето на изкуствения интелект. Вместо да търси, сравнява и преценява информация, той просто проверява или променя готовите отговори, които ИИ е създал.

В краткосрочен план това изглежда удобно. Но в дългосрочен може да доведе до намаляване на уменията за самостоятелно мислене, креативност и задълбочено разбиране на материала. На мозъчно ниво се наблюдават промени, които могат да повлияят негативно на паметта и способността за логическо разсъждение.

Точно тази двойственост усеща и Любомира Бонева, ученичка в 10-ти клас в ЕГ Пловдив:

“Изкуственият интелект ми помага да намирам информация много по-бързо, отколкото в учебниците. Благодарение на него по-лесно разбирам трудни уроци и мога да си изясня неща, които иначе биха ми отнели повече време и усилия. Въпреки това има и недостатъци. Ако прекалено много разчитам на изкуствения интелект, рискувам да не успея да изградя собствено мнение. Освен това понякога дава грешни или неточни отговори, което може да ме обърка. Моето мнение е, че изкуственият интелект трябва да се използва разумно като помощник при затруднения, но не и като заместител на собственото мислене и учене", споделя тя.

В същото време, при внимателно моделирано въвеждане, ИИ може да бъде изключително ценен партньор в ученето. Данни сочат, че когато учащите първо работят самостоятелно, а едва след това използват ИИ за проверка или разширяване на знанията, невронната активност не само не намалява, а тя дори се засилва. Това подчертава необходимостта от стратегия, в която той не е заместител, а катализатор на по-дълбоко когнитивно участие.

„ИИ има потенциала да бъде катализатор за по-дълбоко учене, но само когато е използван стратегически. Ако просто го вкараме в учебния процес без ясен педагогически модел, рискуваме да отслабим критическото мислене и самостоятелността на учениците. За да избегнем когнитивна леност и да стимулираме критическо мислене, е ключово учениците първо да работят самостоятелно, а след това да използват него като инструмент за преглед, анализ и задълбочаване,“ коментира Иван Драганов, експерт по изкуствен интелект и преподавател в Скил Каталист.

Потенциалът на генеративния ИИ в персонализираното обучение също е значителен. Системи, базирани на студентски модели и адаптивна обратна връзка, могат да следят напредъка на всеки ученик, да адаптират трудността на задачите и дори да отчитат емоционалното му състояние. Така технологиите подпомагат не просто ефективността на ученето, но и мотивацията и психичното благополучие. Въпреки това, социалните и етични въпроси остават остро актуални от риска от алгоритмична пристрастност до застрашената поверителност на ученическите данни.

Един от най-неочакваните ефекти от ИИ в образованието е свързан с промяната в ролята на учителя. Учителят вече не е единственият източник на знания, а фасилитатор на критично мислене, наставник и коректив на информацията, генерирана от ИИ. Така човешкият фактор не само не отпада, а става още по-важен, именно за да гарантира, че технологиите не подменят ученето, а го задълбочават.

„Най-смислената роля на учителя в тази нова реалност е да води процеса като ментор, да поставя въпроси, да разпознава кога ученикът “се крие” зад ИИ и да го върне обратно към активното учене,“ подчертава Драганов.

И все пак, постигането на баланс между използване и зависимост изисква повече от просто въвеждане на нов инструмент. Необходима е цялостна педагогическа стратегия, основана на насърчаване на метакогницията, саморефлексията и критичната грамотност спрямо дигиталните ресурси. Учениците и студентите трябва да се научат не само да използват ИИ, но и да го поставят под въпрос, да разпознават халюцинации, да оценяват качеството на отговорите, да допълват и надграждат информацията.

Тази идея споделя и Константин Витковски, студент в ПУ:

“Изкуственият интелект в университета може да бъде помощник за учене и подготовка, като улеснява достъпа до информация и сложни теми. Както в университета така и на работното място той също ще бъде необходим инструмент за спестяване и улесняване на работата, но ефективността му зависи от това доколко разбираме неговите граници. Затова е важно студентите да го използват разумно и да развиват собствени умения и критично мислене", заяви Витвовски.

Изкуственият интелект няма да изчезне от образованието. Напротив, той ще става все по-интегрален. Но въпросът, който трябва да си зададем, е не дали да го използваме, а как да го използваме така, че да активираме потенциала на учениците, а не да го ограничим.