Докато България гори, а огнената стихия поглъща стотици декари гора, къщи, животни и бъдеще на десетки, едни хора не чакат, а действат. Доброволно, без заплати, без професионална техника, без привилегии, но със сърце.

Доброволните формирования са гръбнакът на всяка истинска гражданска съпричастност – хора, които се втурват в пламъците не защото им е работа, а защото някой трябва да го направи. Те гасят пожари рамо до рамо с пожарникарите, спасяват животи, помагат в бедствия. Но държавата, вместо да ги подпомага, ги „дои”. Без свян и скрупули.

Това разказа пред TrafficNews Красимир Каракашев от Националната асоциация на доброволците в България. Той даде пример за институционален абсурд, който те обезсърчава вместо да те подкрепя, когато искаш да направи нещо добро.

Каракашев и неговите съмишленици събират дарения – около 15 000 евро с помощта на Гората.бг, за да закупят противопожарен автомобил втора ръка от Германия. Пожарната е избрана и договорена, предстои само да бъде докарана. Но още преди да започне да служи на доброволците, държавата започва да им пречи.

Като за начало, за да бъде регистриран специализираният автомобил, доброволците трябва да платят Еко такса – около 3000 лева. За това, че искат да регистрират пожарна, с която ще спасяват хора. Освен това, оол такси – на всяко излизане в републиканската пътна мрежа. Защото автомобилът е над 3,5 тона и винетка не може да бъде закупена. Друг вариант е да се заплаща маршрутна карта всеки път, когато автомобилът напусне територията на общината. Колите на доброволците са без право на специален режим. Без предимство, без сирени. Естествено всяко формирование има и допълнителни разходи - застраховки, прегледи, поддръжка – всичко това е за тяхна сметка.

По думите на Каракашев, екотаксата ще се плати, защото все ще се намерят добри хора да помогнат.

„Защо обаче трябва да плащаме, че мачкаме българските пътища, за да идем да гасим българската земя?“, пита доброволецът и допълва, че „когато пожарната е държавна, не се плаща. Когато е на доброволци – се плаща". Той даде пример как много доброволни формирования ползват пожарни, които са предимно стари и излезли от употреба коли на ГДПБЗН и в този случаи такси също се заплащат.

„Ситуацията е валидна за всички доброволни формирования и аварийни звена – независимо дали са частни, общински или към НПО. Разлика няма. Пожарната в Хисар е ярък пример. Тя също е закупена със средства от дарения.  Този автомобил почти ежедневно е в помощ на хората и пожарната, но въпреки това всеки курс извън общината е свързан с допълнително заплащане. Кампионът стоя три месеца на площадка, докато доброволците съберат парите за екотаксата”, разказа още Каракашев.

А на фона на всичко това, „читавите” противопожарни автомобили в прилично състояние струват над 25 000 евро, а ние с мъка събираме 10 000. „И то пак благодарение на хората“, подчерта Каракашев. Именно затова той е категоричен – „няма да ми дотежи, че ще дам 8 лв. допълнително, за да отида на пожар, но така ли е редно? Ние сме създадени, за да помагаме на пожарната. Ние можем да спираме движението, да го отбиваме, а нас ни карат да си плащаме, за да отидем да гасим пожар“, допълни още Каракашев в интервю за TrafficNews.

„С други думи, ако си доброволец в България, трябва не просто да работиш без пари, но и да си платиш, за да ти позволят да го направиш. Да платиш, за да помогнеш на същата тази държава, която уж се нуждае от теб”, възмущава се той.

А България наистина има нужда от помощ. В момента горят десетки пожари, огнеборците са малко, техниката е стара, а истинската помощ със специализирани машини и хеликоптери идва от чужбина.

България гори, а държавата отстъпва – със стара техника, без хеликоптери, но със съвестДокато Европа лети с десетки противопожарни хеликоптери, дронове и специализирана техника, ние още спорим какви маркучи трябват

„Как и защо ние регистрираните доброволци трябва толкова много да плащаме, за да помогнем на държавата в тези критични моменти“, пита Каракашев.

И въпросите му всъщност са доста уместни. Защо държавата в случая пречи, вместо да помогне, за да получи помощ – безвъзмездна, от хората.

Именно заради това доброволците се обединяват в нова мисия – да се премахне абсурдната еко такса, да се освободят доброволните формирования от тол такси, да се признаят за реален партньор в битката с бедствията, а не за досадна пречка.

„Ние не искаме субсидии, искаме да не бъдем наказвани, че помагаме. Защото ако държавата продължава да ни гони с такси, да бъдеш доброволец ще бъде лукс, и дори и да имаш желание да помагаш, то няма да има условия”, завърши Красимир Каракашев.