Последните промени в Наказателния кодекс за пореден път предизвикаха остро възмущение в юридическата общност, особено сред адвокатите, които ежедневно се сблъскват с последиците от некачествено законодателство. Вместо да решават реални проблеми в системата, законодателите продължават да приемат текстове с противоречива логика, съмнителна конституционосъобразност и непрактичност в правоприлагането.

Припомняме, че парламентът окончателно прие ключови промени в Наказателния кодекс. Те предвиждат по-строги наказания за шофиране след употреба на алкохол или наркотици, криминализират продажбата на райски газ на непълнолетни и затягат режима за борба с корупцията, прането на пари и финансирането на тероризма.

Глобите за шофиране след употреба на алкохол и наркотици се увеличават от 2,5 до 7 пъти. Ако водач бъде хванат с над 1,2 промила алкохол, освен лишаване от свобода, той ще трябва да плати между 1000 и 5000 лева глоба. Същите суми ще се дължат и при управление след употреба на наркотици. Повторно нарушение води до още по-високи санкции – между 2000 и 10 000 лева.

С тези промени нараства и недоволството сред правната гилдия – глас на онези, които настояват не само за компетентност и отговорност в законотворчеството, но и за обвързване на възнагражденията на депутатите с качеството на тяхната работа. Защото когато законите се пишат без мисъл, последствията ги поемат всички – включително обществото и онези, които трябва да ги прилагат.

Своята позиция изрази и адвокат Станислав Станев от адвокатска колегия Пловдив.

„Представете си, че си шофирате в ограниченията, не сте пили алкохол, не сте вземали наркотици и ... изведнъж някой пиян ви изскочи внезапно пред колата ... Представете си, че когато започне делото по незнайна причина някаква тълпа реши да се събере под прозорците на съдията и да започне да скандира и да иска отмъщение.

Знаете ли какво е много вероятно да се случи? Ами да влезете в затвора, въпреки че реално нямате вина. От опит ви казвам, че когато има смърт, много от вещите лица (тези, дето чертаят схеми, смятат скорости и т.н.) винаги те изкарват виновен. А колко от адвокатите имат техническа и математическа грамотност, че да успеят да сметнат сами скоростите. И когато все пак успеят да го направят и „притиснат“ вещите лица с адекватни въпроси, съдията обикновено се „застрахова“, защото ... нали все пак вещите лица това са учили, а адвокатите, колкото и да са умни, са добри в правото, а не във физиката и математиката. Няма да забравя как в края на едно такова дело съдия ми каза „господин адвокат, такъв инцидент може да се случи на всеки“. Раменете ми увиснаха, защото осъзнах, че съдията ще отсъди, както обществото очаква, а не както законът повелява. Защото ако нещо „може да се случи на всеки“, то не е престъпление, а случайно деяние...

Да се върнем на наказанието, което ще ви се наложи за такова нещо. То вероятно ще бъде по-голямо, отколкото на някой изверг, който нарочно е изнасилил жена. Знаете ли защо? Ами защото за ПТП със смърт по непредпазливост се полагат от пет до осем години затвор, а за изнасилване – от две до осем.

Войната по пътищата е ужасна и всяка жертва е скъпа. Но, за да имаме стабилност в обществото, мерките трябва да са адекватни. Ако направите операция заради апандисит с канцеларска ножица, е възможно тя да е успешна сама по себе си, ама последиците върху организма ще са ужасни.

Как трябва да се действа?

Спомням си едно изречение от учебника ни по наказателен процес не големината, а неотвратимостта на наказанието е това, което води до реални резултати. Т.е. колкото и да са високи наказанията, ако извършителят знае, че може да ги избегне или ако е с такова усещане, той със сигурност няма да е толкова внимателен и прецизен. Обратно: ако наказанието, колкото и да е ниско, със сигурност ще те сполети, ще си много по-внимателен.

Тук има и няколко прагматични идеи. Вижте тази снимка:

Лично съм я правил във Виржиния, Ирландия. Какво ни обяснява тя? Че ако извършиш административно нарушение и те хванат, или плащаш 125 евро на място, или ако имаш желание да обжалваш, 3000 (24 пъти повече) в съда. Т.е. по този начин, мотивация да обжалват имат само тези, които са абсолютно сигурни, че са прави и че не са извършили нарушение. У нас ако ти пишат акт, ще платиш едната и съща сума, независимо дали го обжалваш, или не (е, ко го платиш бързо имаш някаква отстъпка, но не в тези измерения, както е в Ирландия). И ако не си платиш навреме глобата, тя остава същата. И след половин година, и след една, пак ще ти бъде толкова, колкото в началото. Иначе казано, законодателството не те стимулира да си изряден, което само по себе си създава усещане за безнаказаност.

Представете си сега, че:

Се въведе закон, съгласно който при съдебно обжалване, глобата ти е 20 пъти по-висока;

Се предвиди ако не си платиш в срок от един месец, глобата ти да скача (примерно) с 30% и следващия още 30% и т.н. А за една година забавяне трябва да платиш три пъти и половина повече. Дали пък тогава няма да имаш стимул 1. да си платиш навреме; 2. да внимаваш следващия път повече.

Ето това е, нещо, което би могло да се направи. А със сигурност могат да се направят още много работещи модели. Ама за тази цел трябва да има някой, дето да иска и да може. Допускам, че народните представители искат. От качеството на законите, които произвеждат, разбирам, че най-вероятно способностите им да са адекватни, клонят към абсолютната нула...

Все повече се замислям и че трябва да се потърси някакъв механизъм, по който размерът на възнаграждението на депутатите да бъде пропорционален на качеството на свършената от тях работа. И ако ги вършат ей такива, каквито коментираме, да я карат на минимална работна заплата”.