Знаехте ли, че някои от средновековните рецепти за ястия се приготвят и до днес, при това не в специализирани заведения, а в домовете ни? Правилно прочетохте – вероятно не подозираме, но една част от популярните храни, които си готвим вкъщи, всъщност произлизат от средните векове. Например, праз лук със сирене и яйца. Това е само един от интересните факти, които ни разкри пловдивчанката Петя Крушева – докторант към Института по Балканистика и Център по Тракология „Проф. Александра Фолкън” към БАН. Интересът й конкретно в областта на средновековната кухня се заражда по-осезаемо, когато тя посещава кулинарен фестивал в средновековен замък, докато следва обучението си в Германия преди около 20 години. Тогава остава много впечатлена от обстановката, от възстановките на рицарски боеве, занаятчийски работилници и най-вече от вкуса на типично средновековно ястие, приготвено по рецепта от западноевропейски сборник.

„Там оставаш с усещането, че сякаш магическа пръчка те е пренесла през портал на времето и вече си в друго измерение,” – спомня си Крушева.

Тогава тя си задава въпросът как българите са приготвяли храната си през този период и така решава да се задълбочи в темата. Оказва се, че източниците на информация по това време са доста оскъдни.

„Като цяло в нашата медиевистика  темите, които се изследват, са по-скоро в областта на военната и политическата история. Темата за ежедневието обаче, за това как е живял обикновеният човек,  с какво се е хранил, как се е обличал, как е прекарвал ежедневието си,  какви им му били игрите и вярванията те първа започват да се разглеждат,” – коментира още Крушева.

Рецепти от българската средновековна кухня не са били записвани, затова кулинарен сборник, подобен на онези в Западна Европа, у нас не съществува. Най-ранният такъв е написан от Петко Славейков през 19 в. и е издаден след Руско-турската война. Кулинарните традиции от селската простонародна кухня са запазени до голяма степен, тъй като са били предавани от поколение на поколение. Но навиците в аристократичната ни кухня, която заимства доста чужди влияния по отношение на продукти, подправки, и като цяло културни контакти, не се е запазила.

Освен като средство за оцеляване, на храната се гледало като жест и символ – все пак на тази основа се коренила и цялата епоха. Тя служела, за да подчертае социалния статус в обществото, основно присъствала във всеки един ритуал и също така била използвана като лечебно средство. Естествено, била е приготвяна и по специални празнични поводи,  например, коронация на владетел, при раждане, за кръщене, за сватба, за погребение.

„Социалният фактор.е. економическият фактор за това каква храна се консумира повече, е бил валиден в храненето винаги. Защото това, което може да си позволи богатия човек,  бедният не може. Но той не е единственият, който определя средновековното хранене. Религиозният фактор е също много силен.  Защото 263 дена, ако не се лъжа, бяха от годината пости.  В които всички, без оглед на това, без оглед на социалният статус,  е трябвало да спазват пости. Говоря за християнската кухня. Разбира се, че имаме разлика в храненето в различните религиозни общности.  На християнската трапеза и до днес няма да намерим змии и гущери и всякакви пълзящи неща, защото те са свързани с библейския мит за прогонването на Адам и Ева от рая.

Но в азиатската кухня те присъстват. А в мюсюлманската трапеза и до днес няма да намерим свинско.  Това, че някои мюсюлмани ядат, е един друг въпрос,” – коментира още Крушова. И добавя, че транспортният фактор по това време също оказва влияние. Америка още не е открита.  И продукти като картофи, домати, чушки, боб и други храни не са били познати.  Но пък, например, някои западни стоки като подправки, като лис, те са се срещали на пазарите, но са били достъпни само за по-заможните хора.

Също така през Средновековието е имало данъчни облекчения за хлебарите, те са били освободени от данъците, защото се смятало, че хлябът, който приготвят, е основната харна за всички. Географското положение и факторите за консервация също са били значими, защото ограничавали консумацията на пресни продукции.  

„Днес много от нас приготвят храна вкъщи, без да знаят, че е средновековна. Например, яйца с праз и сирене или супа от коприва. Също така трапезата на празници като Бъдни вечер до голяма част произхожда от средните векове, както и обредните хлябове за много от празничните и семейните ритуали,” – разкри пловдивчанката.

Тя самата притежавала доста сборници с оригинални рецепти, но е превела и е публикувала на български около 70 рецепти в книгата си „Средновековната кухня”. Рецептите предимно са постни,  тъй като те са свързани с ежедневното хранене на обикновения човек.

(Снимка: Средновековен фестивал -Траянови врата'2018 - фотограф Генади Чушков)