Елена Божинова от Пловдивския археологически музей е носител на наградата "Златен грифон" за принос в археологията. Тя получи приза си преди откриването на традиционната годишна изложба "Българска археология 2025" в Националния археологически институт с музей - БАН. Ресорният зам.-министър Тодор Чобанов отличи с грамота и почетен знак и проф. д-р Людмил Вагалински, Даниела Агре, д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова. Голямата награда - почетен знак „Златен грифон“ - огърлие за цялостен принос в археологическата наука, бе връчена на проф. Явор Бояджиев.

Изложбата "Българска археология 2025" представя над 300 уникални находки от 31 обекта в страната са показани в изложбата експозицията, която може да бъде разгледана до 7 юни. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея от цялата страна, сред които Националният исторически музей, Регионалният археологически музей – Пловдив, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Шумен, Ямбол, както и музеите в Сандански, Белоградчик, Ботевград, Дупница, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия и Тополовград.

Официално изложбата се открива в навечерието на Деня на българския археолог, който честваме на 14 февруари.

Божинова е проучвателят, който представя научните открития на музея под тепетата в изложбата - керамична плочка с украса от ранния халколит, антропоморфна фигура от късния халколит и колие - амулет със зъби на вълк или куче от ранната бронзова епоха,  наушник от сребро и мед от Средновековието.

„В изложбата участваме с експонати, открити при разкопките в Скутаре, където проучваме вече три години. Представяме находки от праисторията, от каменно-медната епоха – една антропоморфна фигурка и плочка с  украса, която е някакъв стилизиран модел на храм или олтар.  Интересното е, че в тази изложба има още една такава, по-голяма и по-хубава, от Юнаците - много голям селищен център през праисторията. И двата обекта са сателитни на големите центрове. На територията на Пловдив има две селищни могили и няколко наоколо“, разказва Елена Божинова. 

Обектът до Скутаре е много интересен, защото представя на археолозите и любителите на историята провинциалната култура, дава данни за селския живот на населението от всички периоди. 

„През миналата година попълнихме дупките от липсващите периоди, каквито са  късната елинистическа епоха и късната бронзова епоха. Така от ранния неолит до Средновековието до 13 век всички археологически периоди са представени на този обект и това го прави изключително значим за науката ни“, казва проучвателят. 

Друга находка, с която Пловдивският археологически музей участва в изложбата, е амулет от кучешки зъби и един зъб от лисица, който Божинова и колегите ѝ откриват в гроб на едногодишно дете. То е положено в съд заедно с амулета. Като цяло, такива амулети от кучешки зъби са характерни за бронзовата епоха. 

Интересното в случая е, че това са най-вероятно 5 зъба от 5 различни животни, поне това е предварителният анализ на специалиста за животински и костни останки Стела Николова, която е докторант в НАИМ към БАН. Скелетът пък е изследван от доц. д-р Виктория Русева. Погребението се адресира в ранната бронзова епоха, някъде около средата на третото хилядолетие преди Христа. Гробът е открит между няколко къщи от този период. 

„Последната находка, с която участваме, е един много красив сребърен наушник, който е от средновековен некропол. Миналата година имахме шанса да попаднем в един от некрополите на това селище и проучихме 36 гроба. От периода между средата на 12 и началото на 13 век, тоест последният етап от обитаването на селището. Некрополът е християнски, костите са много лошо запазени, тъй като теренът столетия наред е бил земеделска земя, по-голямата част от него е използвана за оризища. Въпреки това доц. Русева успя да определи възрастта, пола на по-голяма част от скелетите. Интересно то е, че в много голям процент преобладават мъжете над жените. Тепърва ще правим анализи на структурата на това общество, което е живяло там“, разказва Божинова. 

Откритият наушник обаче е много красив с украса от топчета, чиято основа е мед, облечени в сребърна ламарина. При носенето тя се е изтъркала и отдолу прозира червеният цвят на медта и се получава изключителен декоративен ефект. Има една наистина впечатляваща находка.

Специалистът по средновековни накити доц. Валери Григоров, казва, че такава находка няма досега от българските земи. Могат да се намерят някъде по-далечни европейски паралели, но археолозите тепърва ще правят своите научни изследвания. 

„Археологията е бавна наука. Тепърва ще търсим по-точни паралели и ще направим своя анализ, защото находките буквално от реставраторското ателие бяха включени в тази изложба, която ще продължи до средата на годината“, каза Елена Божинова. 

Една от най-интересните находки, в която обаче е представена само в постерите, е каменен помел. 

„Това е завършекът, накрайникът на дръжката на най-ранните мечове, който е служил както за украса, така и за баланс. Тази находка е изключително важна за нас и нямаме търпение да направим анализите. Почти на 100 процента сме сигурни, че е изработен от местен камък – сиенит, от нашите тепета. Удивителна е и ранната му дата – на този етап е от първата половина на второто хилядолетие преди Христа.  До този момент е откриван един-единствен меч.  Тези най-ранни мечове до сега нямаше никакви доказателства, никакви предположения, че те са достигали и са и са били разпространени по нашите земи в този период. Те са характерни за късната бронзова епоха след средата на второто хилядолетие. Откритият фрагмент от помел местно производство включва района на Тракия в обмена на културите между източното Средиземноморие в един много по-ранен етап“, завършва Елена Божинова. 

Пловдивската публика ще има възможността да види находките в рамките на традиционната изложба с открития при археологически проучвания в Археологическия музей.