Младата пловдивчанка Гергана Барекова, която е само в четвърти курс в специалност „Медицинска химия” в ПУ „Паисий Хилендарски”, успя да запише името си с принос към световната наука по химия. Това се случва при участието й в международна научна група към университет в Чехия, където тя заминава през лятото на 2024 г. А малко след като става ясен огромният й успех на научната сцена, тя избира да се качи и на още една – тази на музиката, като става едно от най-новите попълнения в най-стария български хор, Пловдивското певческо дружество „Ангел Букурещлиев”. Е, след подобни изяви е доста трудно на човек да избере откъде да подхване разговора, така че да разкрие максимално повече от същността на таланта. И все пак репортер на TrafficNews се опита да го направи.

- Гери, здравей! Поздравления за огромния успех! Би ли разказала накратко как се случиха нещата с пробива, който си направила в областта на химията?

- Най-напред благодаря за вниманието! Все още много се вълнувам. Искам преди всичко да благодаря на родителите ми за подкрепата през цялото време. И да, историята започна, когота преди две години бях на обучение по програма „Еразъм” във Виена. Тогава разбрах, че искам да продължа да пътувам, за да науча още детайли в науката, които не се преподават в България. През март 2024 г. след няколко опита сама се свързах с проф. Хавличек от Чехия, който ме прие на практика в своята научна група. Така заедно започнахме да синтезираме кристално съединение с протонна проводимост. Впоследствие професорът реши да публикува лабораторните си експерименти в специална научна статия, обади ми се, за да ми каже, че ще впише и моето име като съавтор на труда. Не можех да си намеря място от радост. Няколко седмици по-късно той замина за Падуа, Италия, където представи проекта на Европейска конференция за прахова дифракция. И там стана ясно, че ние всъщност сме направили принос към световната наука заради представено ново съединение, чиято кристална структура се идентифицира чрез вече известния метод за прахова дифракция.

След като стана ясен този успех аз успях да осъществя и още едно нещо, което по същия начин никога не съм си представяла, че може да ми се случи. Това е да стана хорист в Пловдивското певческо дружество „Ангел Букурещлиев”. Аз имам такъв респект към този хор, че наистина не си представях да застана на една сцена с тях.

- Страхотно! Позволи ми обаче, преди да пристъпим към въпроса за Певческото дружество, да направим един лек преход с това къде е пресечната точка между музиката и химията?

- (Засмива се) Много интересен въпрос! Всъщност аз дълго време си задавах въпроса как съм такава творчески настроена личност, пък в същото време се занимавам с наука. Докато не открих отговора един ден. В химията аз отново творя. Процесите между наука и изкуство много си приличат. Това вероятно звучи странно за хората, които нямат наблюдения. В химията ти действително твориш красиви неща, получават се структури и цветове, които дори често снимам с телефона си.

- Малко хора все още знаят, че ти си член в Певческото дружество, понеже това се случва съвсем наскоро. Разкажи ми сега как реши да се присъединиш към хора?

- О, това е голяма привилегия за мен. Аз доста време живях в чужбина. От много години познавам диригента Илиян Тиганев, който е основен инициатор за моето включване. Преди да замина за Чехия му бях споделила, че от малка много обичам да пея и дори съм била на уроци. Това ми беше едно голямо хоби, към което исках да подходя професионално. Но трябваше да поработя върху сценичната треска и представянето пред публика. Като се върнах от Чехия, му споделих намеренията си, а той ми предложи да вляза в хора. Минаха седмици, докато го осмисля, защото аз никога не съм си представяла, че мога да стана част от Дружеството. А малко преди да попълня заявлението, присъствах на няколко репетиции. Тогава разбрах, че там е моето място - сред точно тези интелигентни хора, от които можеш да научиш толкова много не само за музиката, но и за много други неща. Чувствам се прекрасно в тяхната компания и за мен е чест да бъда част от цялото това нещо. Дори многократно споделям с приятелите ми колко е специално това място и ги убеждавам и те да се запишат.

- Сега за първи път пред читателите на TrafficNews трябва да кажем и нещо много интересно за теб и то е, че освен да изпълняваш музика, ти също пишеш такава. През Новата година можем ли да очакваме изненади в тази посока?

- Ха-ха, о, да, много ми се иска. Особено след предишния ми разговор с теб още повече се мотивирах на тази тема. Вкъщи сме меломани – имаме над 3000 плочи, касети и дискове. Нещо като музикален магазин. Така, че музиката винаги е била сантиментална част от моя живот. Още в първи клас написах първата си песен, която се казваше „Моята мечта” и я изсвирих на пиано. И до днес много ми се иска да работя в тази посока и ще работя. По текста ще работим заедно с моята баба, която е поетесата Мария Костадинова. Вече ходя и на уроци по китара, така че се надявам един ден да се появи нещо на бял свят. Надявам се скоро.

- Аз ти го пожелавам от сърце! И понеже спомена, че първата ти песен се казва „Моята мечта“, за финал бих искала да те попитам коя беше голямата мечта, която 2024 година ти изпълни, и коя е новата, която си пожелаваш за 2025 г.?

- 2024 година беше изключително успешна за мен, защото успях да сбъдна желанието, което си поставих отпреди това, когато бях само на екскурзия в Прага – да се върна отново там, за да направя нещо голямо и да оставя следа след себе си. И аз го постигнах. Това ме кара да се чувствам изключително удовлетворена от себе си. Разбрах за себе си, че мога да бъда постоянна и да следвам точно това, което искам. Вследствие на проекта получих покана и да следвам магистър в Чехия и в момента работя в тази посока. Мечтата ми за 2025 г. е да ме приемат в университета и отново да се върна на мястото, с което се чувствам толкова свързана. Друго, което ми се иска, е да имам принос към иновациите в лекарствата и, ако успея, да намеря лечение за рака. Знам, че мечтите ми звучат като много високи, но аз ще ги следвам целеустремено и ще се постарая да се сбъднат.